— Водата? — притесни се Линус Пит, поглеждайки боязливо към акведукта и „огромния успех на науката.“
— Този пикльо? — посочи Дървеницата Еверет, който постоянно се навърташе наблизо.
— Нямам предвид това — намръщи се митничарят. — Чуй ме, Гералт, темерийските митничари казаха, че онези стражи са задавали странни въпроси. Те знаят, че пътуваш на корабите на Малатиус и Грок. Питали са… дали пътуваш сам. Дали не си заедно със… По дяволите, само не се смей! Интересували се от някаква непълнолетна госпожица, която уж била видяна в твоята компания.
Дървеницата се разкикоти. Линус Пит хвърли на вещера изпълнен с неприязън поглед — такъв, какъвто се полага на белокоси мъже, от които се интересува законът заради увлечението им по непълнолетни момичета.
— Затова — Олсен се изкашля — митничарите решили, че най-вероятно това е частно разследване. Лични сметки, в които някой е забъркал стражите. Сякаш… семейството на малката или на годеника й. И митничарите се опитали да изяснят кой стои зад това. И изяснили. Това бил някакъв устат дворянин, нито беден, нито скъперник, представящ се като… Риенс или нещо такова. На дясната си буза има червено петно, като от изгаряне. Познаваш ли такъв?
Гералт се изправи.
— Дървеницо — каза той, — ще сляза в Залива на габърите.
— Как така? А чудовището?
— То си е ваша грижа.
— Относно грижите — вметна Олсен, — погледни отдясно на борда, Гералт. За вълка говорим…
Иззад острова, от бързо вдигащата се мъгла изникна ладия, на чиято мачта лениво се развяваше черно знаме, осеяно със сребристи лилии. Екипажът на гемията се състоеше от няколко души с островърхите шапки на темерийската стража.
Гералт бързо бръкна в торбата си и извади оттам двете писма — от Цири и от Йенефер. Трескаво ги накъса на малки парченца и ги хвърли в реката. Митничарят го наблюдаваше безмълвно.
— Мога ли да узная какво правиш?
— Не можеш. Дървеницо, грижи се за коня ми.
— Ти искаш… — намръщи се Олсен. — Ти възнамеряваш…
— Какво възнамерявам, си е моя работа. Не се намесвай, защото ще стане инцидент. Те плуват под темерийско знаме.
— Майната му на знамето им. — Митничарят премести меча върху колана си така, че да му е под ръка, и потърка с ръкав емайлираната пластинка на гърдите си, на която беше изобразен орел на червен фон. — Ако съм на палубата и правя оглед, значи тук е Редания. Няма да позволя…
— Олсен — каза вещерът, хващайки го за ръкава, — не се намесвай, моля те! Този с изгарянето на бузата го няма на ладията. А аз трябва да знам кой е той и какво иска. Трябва да се срещна с него.
— Ще позволиш да те оковат във вериги? Не ставай глупав! Ако това са лични сметки, отмъщение по частно поръчение, то веднага след островите, при Дълбината, ще полетиш към дъното, с котва на шията. Ще се срещнеш с раците на дъното!
— Това е темерийската стража, не са бандити!
— Така ли? Само им виж физиономиите! Впрочем веднага ще разбера какви са. Ще видиш.
Ладията се приближи бързо и пристана до борда на кораба. Един от стражите хвърли въже, друг хвърляше кука към парапета.
— Аз съм шкиперът! — Дървеницата препречи пътя на трима изскочили на борда стражи. — Това е кораб на Компанията на Малатиус и Грок. Какво има…
Един от хората, як и плешив, безцеремонно го блъсна с ръка, дебела като дъбов клон.
— Някой си Гералт, наричан Гералт от Ривия! — изкрещя гръмогласно той, измервайки шкипера с поглед. — Има ли такъв на борда?
— Не.
— Това съм аз. — Вещерът прекрачи през вързопите и сандъците и се приближи: — Аз съм Гералт, наричан Гералт. Какво има?
— В името на закона сте арестуван. — Плешивия обходи с поглед тълпата пътници. — Къде е момичето?
— Сам съм.
— Лъжеш!
— Момент, момент. — Иззад гърба на вещера излезе Олсен и сложи ръка на рамото му. — Спокойно, без крясъци. Закъснели сте, темерийци. Той вече е арестуван, и също в името на закона. Аз го пипнах. За контрабанда. В съответствие с разпорежданията ще го отведа в ареста в Оксенфурт.
— Как така? — намръщи се Плешивия. — А момичето?
— Тук няма и не е имало никакво момиче.
Стражите се спогледаха нерешително. Олсен се усмихна широко, започна да навива черния си мустак с ръка.
— Знаете ли какво ще направим? — засмя се той. — Елате с нас до Оксенфурт, темерийци. Ние с вас сме прости хора, не разбираме от тънкостите на правото. А комендантът на оксенфуртския арест е умен и опитен човек, той ще ни разясни всичко. Нали го познавате нашия комендант? Той например, се познава много добре с вашия, от Залива. Ще изложите пред него проблема си… Ще му покажете заповедта и печата… Нали имате заповед с печат, както е редно?