— Ще се обзаложим ли?
— Господа! — Филипа Ейлхарт вдигна ръка. — Може ли да помоля да сте по-сериозни? Не се отклонявайте от темата.
— Правилно. — Шпионинът се отпусна в креслото си. — Чуй, поете. Каквото се е объркало — объркало се е. Риенс е предупреден и следващия път ще бъде по-предпазлив. Но аз не мога да допусна подобно нещо да се повтори. Затова искам да се срещна с вещера. Доведи го при мен. Престани да обикаляш из града и да се опитваш да заблудиш агентите ми. Просто отиди при Гералт и го доведи тук, в Катедрата. Трябва да поговоря с него. Лично и без свидетели. Без шума и суматохата, които ще настъпят, ако реша да го арестувам. Доведи го при мен, Лютиче. Това е всичко, което се иска от теб сега.
— Гералт си тръгна — излъга спокойно бардът.
Дийкстра погледна магьосницата. Лютичето се напрегна в очакване на сондиращия мозъка импулс, но не почувства нищо. Филипа го гледаше с присвити очи, но по нищо не личеше да се опитва да провери с магия искреността му.
— Ще изчакам да се върне — въздъхна Дийкстра, правейки се, че е повярвал. — Работата, която имам с него, е важна, ще се наложи да променя плановете си и да го изчакам. Веднага щом се върне, го доведи. Колкото по-скоро, толкова по-добре. По-добре за мнозина.
— Сигурно няма да ми е лесно да убедя Гералт, че трябва да дойде тук — намръщи се Лютичето. — Той, представи си, изпитва необяснима антипатия към шпионите. Въпреки че сякаш разбира, че вашата работа е като всяка друга, той се гнуси от онези, които се занимават с нея. Патриотичните подбуди, казва той, са хубаво нещо, но с шпионската работа се залавят предимно завършените лъжци и последните…
— Достатъчно, достатъчно… — махна небрежно с ръка Дийкстра. — Без красноречие, моля, омръзна ми от красноречие. Просташко е някак.
— И аз така мисля — изсумтя трубадурът. — Но вещерът е простодушен, праволинеен в разсъжденията си добряк и не може да се мери с нас, обиграните в светските дела. Той просто не може да понася шпионите и аз знам, че няма да пожелае да разговаря с теб, а и дума не може да става да реши да помага на тайните служби. И не си го уловил с никакви кукички.
— Грешиш — каза шпионинът. — Уловил съм го. И то не само с една. Като начало е напълно достатъчно мелето в корабчето при Залива на габърите. Знаеш ли кои са били онези, които са се качили на борда? Съвсем не са били хора на Риенс.
— Нищо ново за мен — изрече спокойно поетът. — Сигурен съм, че са били няколко подлеци, каквито не липсват в темерийската стража. Риенс е разпитвал за вещера; изглежда, е обещал добри пари за сведения за него. Било е ясно, че вещерът му е много необходим. И ето че няколко пройдохи са се опитали да хванат Гералт, а после да го продадат на Риенс, като диктуват условията и изкопчат колкото пари успеят. Защото само за информацията биха получили малко или почти нищо.
— Поздравления за съобразителността. Ясна работа, ти не си вещерът, ти никога не би се хванал на такава въдица. Но нещата са много по-сложни, отколкото ти се струва. Работата е там, че моите колеги, хората от тайните служби на крал Фолтест, както се оказва, също се интересуват от господин Риенс. Те са разгадали плана на пройдохите, както ги нарече ти. И те са тези, които са се качили на кораба и са искали да хванат вещера. Може би като примамка за Риенс, а може би с друга цел. При Залива на габърите вещерът е убил темерийски агенти, Лютиче. Техният шеф е много, много ядосан. Та казваш, че Гералт е отпътувал? Надявам се, че не за Темерия. Може да не се върне оттам.
— И това ли ти е кукичката?
— Че как? Точно това. Мога да уредя проблема с темерийците. Но не и даром. Накъде тръгна вещерът, Лютиче?
— Към Новиград — излъга отново трубадурът, без да се замисли. — Да потърси там Риенс.
— Грешка, грешка — усмихна се шпионинът, правейки се, че не е забелязал лъжата. — Виждаш ли, жалко все пак, че не е преодолял отвращението си и не се е свързал с мен. Щях да му помогна да спести много нерви. Риенс не е в Новиград. Затова пък там е пълно с темерийски агенти. Най-вероятно очакват вещера. Те вече са научили това, което аз знам отдавна. А именно, че ако вещерът Гералт от Ривия бъде попитан по определен начин, той може да отговори на множество въпроси. Въпроси, които започват да си задават всички тайни служби на Четирите кралства. Изводът е простичък: вещерът идва тук, в Катедрата, и отговаря на тази въпроси на мен. И може да бъде спокоен. Ще успокоя темерийците и ще му осигуря безопасност.
— Какви въпроси имаш предвид? Може пък аз да успея да отговоря на тях?
— Не ме разсмивай, Лютиче.
— И все пак — обади се изведнъж Филипа Ейлхарт, — ако може? Може би ще ни помогне да спестим време? Не забравяй, Дийкстра, че нашият поет е затънал в тази афера до шията и той е тук, при нас, а вещерът — още не. Къде е детето, с което са видели Гералт в Каедвен? Момичето със сиви коси и зелени очи? Тази, за която Риенс те е разпитвал тогава, в Темерия, когато те е хванал и те е изтезавал? Е, Лютиче? Какво знаеш за това момиче? Къде я е скрил вещерът? Къде е отишла Йенефер, след като е получила писмото от Гералт? Къде се крие Трис Мериголд и какви причини има да се крие?