— Да допуснем — обади се изненадващо Меве от Лирия, — че няма да прекосят Ярига. Да допуснем, че Нилфгард просто ще изчаква. Обаче да се замислим това за кого е от полза — за нас или за тях? Кой може да си позволи да чака в бездействие и кой — не?
— Именно! — поде Визимир. — Меве, както винаги, говори малко, но попада точно в същността на проблема. Емхир има време, господа, а ние — не. Нима не виждате какво става? Преди три години Нилфгард откърти един камък от склона на планината и сега спокойно чака лавината. Просто чака, а от склона се посипват все нови и нови камъчета. Защото онзи, първият, се оказа камъкът, който не бива да се пипа. А когато стана ясно, че е достатъчно да бъде побутнат, за да полети, се намериха други, на които лавината им допада като идея. От Сините планини до Бремервод по горите скитат елфически „ударни отряди“ и това вече не е малка партизанска война, а голяма, истинска война. Няма да мине много време и в битката ще се включат и свободните елфи от Долината на Блатхан. В Махакам се бунтуват джуджетата, дриадите от Брокилон стават все по-дръзки. Това е война, широкомащабна война. Вътрешна война. Гражданска. Наша. А Нилфгард чака… Как мислите, за кого работи времето? В ударните отряди на Scoia’tael се бият трийсет-четирийсетгодишни елфи. Но те живеят по триста години! Те имат време, а ние нямаме!
— Scoia’tael се превърнаха в истински трън в задника — призна Хенселт. — Парализират търговията ми и транспорта ми, тероризират фермерите… Трябва да се сложи край на това!
— Ако нехората искат война, ще я получат — вметна Фолтест от Темерия. — Винаги съм бил привърженик на мира и съвместното съществуване, но ако те предпочитат да си опитаме силите, то нека да го направим. Аз съм готов. Наемам се да унищожа за шест месеца „катериците“ в Темерия и Соден. Веднъж вече прадедите ни са заливали земите ни с кръвта на елфите. Смятам това за трагедия, но не виждам друг изход, освен трагедията да се повтори. Елфите трябва да бъдат демилитаризирани.
— Твоите войски ще тръгнат срещу елфите, ако им заповядаш — кимна Демавенд. — Но дали ще тръгнат срещу други хора? Срещу селяните, от които набираш пехотата си? Срещу работниците? Срещу свободните градове? Когато говореше за Scoia’tael, Визимир описа само един камък от лавината. Да, да, господа, не ме гледайте така ококорено! Из селата и градовете вече започва да се говори, че на превзетите от Нилфгард територии селяните, фермерите и занаятчиите живеят по-лесно, по-свободно и по-охолно, че търговските гилдии са получили големи привилегии… Залети сме със стоки от нилфгардските манифактури. В Бруге и Верден нилфгардската валута измества местната. Ако седим със скръстени ръце, ще загинем, затънали във вражди и конфликти, заети с потушаване на бунтове и въстания, постепенно попадайки в зависимост от икономическото могъщество на Нилфгард. Ще се задушим в собствените си земи, защото Нилфгард ни препречва пътя на юг, а ние трябва да се развиваме, трябва да бъдем експанзивни, защото в противен случай тук няма да има място за внуците ни!
Събралите се мълчаха. Визимир Редански въздъхна дълбоко, хавана един от сложените на масата бокали, пи продължително. Мълчанието се точеше, дъждът почукваше в первазите, вятърът виеше и удряше капаците на прозорците.
— Всички неприятности, за които говорим, се дължат на Нилфгард — каза най-накрая Хенселт. — Емисарите на Емхир подстрекават нехората, разпространяват пропаганда и призовават към размирици. Раздават злато и обещават привилегии на работниците и гилдиите, обещават на бароните и дуковете високи длъжности в провинциите, които ще създадат на местата на нашите кралства. Не знам как е при вас, но в Каедвен сякаш от нищото се появиха множество монаси, проповедници, предсказатели и други подобни проклети мистици, които възвестяват края на света…
— И при мен е същото — потвърди Фолтест. — По дяволите, колко години беше спокойно! Откакто дядо ми сложи монасите на мястото им, редиците им доста оредяха, а тези, които останаха, се заеха с полезни дела. Изучаваха книгите, грижеха се за децата, лекуваха болните, помагаха на уродливите, сакатите и бездомните. Не се намесваха в политиката. А сега изведнъж се пробудиха и в храмовете крещят небивалици на тълпата, а тълпата слуша и накрая започва да разбира защо животът им е толкова тежък. Аз търпя, не съм толкова импулсивен като дядо ми и не съм толкова чувствителен по темата за моя кралски авторитет и достойнство. В края на краищата що за авторитет и достойнство са това, ако могат да ги разколебаят крясъците на някакъв побъркан фанатик. Но и моето търпение се изчерпва. В последно време главна тема на проповедите е Спасителят, който идва от Юг. От Юг, разбирате ли? Оттатък Яруга!