— Да насъскаме Крах ан Крайт да нападне нилфгардското крайбрежие — поде Визимир. — Да го подкрепим с флота на Етайн от Цидарис, нека подпали пожари от Яруга до Ебинг! Демонстрация на сила…
— Малко е — поклати глава Фолтест. — Всичко това е прекалено малко. Трябва… Знам какво трябва.
— Тогава говори!
— Цинтра.
— Какво?
— Да отнемем на нилфгардците Цинтра. Да форсираме Яруга, да ударим първи. Сега, когато не ни очакват. Да ги изтласкаме отново отвъд Марнадал.
— По какъв начин? Досега говорихме, че Яруга е непреодолима за войски…
— За нилфгардските войски. Но ние контролираме реката. Държим устието, пътищата за снабдяване с провизии, флангът ни е под защитата на Скелиге, Цидарис и крепостта във Верден. За нилфгардците прехвърлянето през реката на четирийсет или петдесет хиляди души е значително усилие. Ние можем да прехвърлим на левия бряг доста повече. Не отваряй устата си, Визимире. Искаше да направим нещо, което да сложи край на мъчителното очакване? Нещо ефективно, което отново ще ни направи истински крале? Това нещо ще бъде Цинтра. Цинтра ще ни обедини, защото Цинтра е символ. Спомнете си за Соден! Ако не беше клането в града и мъченическата смърт на Каланте, нямаше да я има тази победа. Силите бяха равни, никой не разчиташе, че ще ги разбием така. Но нашите бойци се хвърлиха върху техните като вълци, като бесни кучета, за да отмъстят за Лъвицата от Цинтра. А сред нас има и такива, чието ожесточение не е угаснало от кръвта, пролята при соденското поле. Спомнете си за Крах ан Крайт, Морския глиган!
— Вярно е — кимна Демавенд. — Крах се закле да удави Нилфгард в кръв. За да отмъсти за Ейст Туирсеах, убит при Муирнадал. И за Каланте. Ако атакуваме левия бряг, Крах ще ни подкрепи с цялата сила на Скелиге. За бога, имаме шансове за успех! Подкрепям Фолтест! Да не чакаме, да ударим първи, да си върнем Цинтра, да изгоним кучите синове отвъд Амел!
— По-спокойно — промърмори Хенселт. — Не бързайте да дърпате лъва за опашката, той още не е умрял. Това първо. И второ, ако ударим първи, ще се окажем в ролята на агресори. Ще нарушим примирието, което сами сме скрепили с печати. Няма да ни подкрепи Недамир с неговата Лига, няма да ни подкрепи Естерад Тисен. Не знам как ще реагира Етайн от Цидарис. Против агресията ще се обявят нашите гилдии, търговците, дворянството… И най-вече магьосниците. Не забравяйте за магьосниците!
— Магьосниците няма да подкрепят нападението на левия бряг — потвърди Визимир. — Примирието беше дело на Вилгефорц от Рогевеен. Известно е, че според неговите планове примирието постепенно трябва да премине в устойчив мир. Вилгефорц няма да подкрепи войната. А Капитулът, можете да ми вярвате, ще направи всичко, което поиска Вилгефорц. След битката при Соден той е първият в Капитула; каквото и да говорят другите магици, каквото и да желаят, Вилгефорц свири първа цигулка там.
— Вилгефорц, Вилгефорц! — възкликна Фолтест. — Нещо много бързо му порасна работата на този магик. Започва да ме дразни това, че сме принудени да се съобразяваме с плановете на Вилгефорц и Капитула. Между другото аз изобщо не знам какви са тези планове и не ги разбирам. Но има начин да се справим и с това, господа. А ако Нилфгард извърши агресията? Например в Дол Ангра? Срещу Аедирн и Лирия? Можем да го организираме… Да го инсценираме… Една малка провокация. Пограничен инцидент, предизвикан от тях? Да речем, нападение над пограничен форт? Естествено, ние ще бъдем готови, ще реагираме мигновено и решително, с пълната подкрепа на всички, дори на Вилгефорц и целия останал Капитул на магьосниците. И тогава, когато Емхир вар Емрейс откъсне поглед от Соден и Заречие, цинтрийците ще си спомнят за своята страна. Емигрантите и бежанците ще се съберат в Бриге под водачеството на Висегерд. Те имат почти осем хиляди души, въоръжени. Нима могат да се намерят по-добри майстори на меча? Те живеят с надеждата да си върнат страната, от която им се е наложило да бягат. Ще се хвърлят в боя. Готови са да ударят левия бряг. Само чакат да ги призоват.
— Да ги призоват — потвърди Меве — и да им обещаят, че ще ги подкрепят. Защото с осем хиляди Емхир ще се справи само с помощта на пограничните си гарнизони, дори няма да му се наложи да прехвърля подкрепления. Висегерд разбира прекрасно това и няма да си помръдне пръста, преди да е сигурен, че подире му ще тръгнат войските ти, Фолтест, поддържани от реданските корпуси. Но преди всичко Висегерд се нуждае от Лъвчето от Цинтра. Говори се, че внучката на кралицата е оцеляла по време на клането. Разправят, че някой я е видял сред бегълците, но после детето е изчезнало по тайнствен начин. Емигрантите я търсят усилено… Защото за възстановения трон на Цинтра им трябва някой с кралска кръв. С кръвта на Каланте.