— Глупости — изрече студено Фолтест. — Изминаха повече от две години. Щом не са намерили детето досега, значи е мъртво. Можем да забравим за тази легенда. Вече я няма Каланте, няма никакво Лъвче, няма кралска кръв, на която принадлежи тронът. Цинтра… никога вече няма да бъде това, което бе, докато Лъвицата беше жива. Разбира се, няма нужда емигрантите на Висегерд да научават това.
— Значи ще изпратиш цинтрийските партизани на смърт? — присви очи Меве. — На предна линия? Няма да им кажеш, че Цинтра може да се възроди само като васална държава под твое сеньорство? Предлагаш на всички ни да нападнем Цинтра… заради теб? Ти подчини Соден и Бруге, а сега точиш зъби и на Верден… И Цинтра също ти се стори съблазнителна, а?
— Признай си, Фолтест — промърмори Хенселт. — Меве е права, нали? Затова ли ни подстрекаваш да извършим тази авантюра?
— Успокойте се! — направи ядосан жест кралят на Темерия, смръщвайки благородното си лице. — Не ме изкарвайте завоевател, който си мечтае за империя. Откъде ви хрумна това? Заради Соден и Бруге? Екехард от Соден беше природен брат на майка ми. Учудва ли ви, че след смъртта му Свободните съсловия поднесоха короната на мен, неговия роднина? Кръвта вода не става! А Вензлав от Бруге сам ми даде васална клетва, не съм го принуждавал! Направи го, за да спаси страната си. Защото при ясно време вижда как проблясват нилфгардските копия на левия бряг на Яруга!
— Точно за левия бряг говорим — процеди кралицата на Лирия. — Брега, който смятаме да ударим. А левият бряг е Цинтра. Разрушена, опожарена, разорена, изтерзана, окупирана… но оставаща си Цинтра. Цинтрийците няма да ти поднесат короната си, Фолтест, и няма да ти дадат васална клетва. Цинтра няма да се съгласи да стане васална държава. Кръвта вода не става!
— Цинтра, ако я… Когато я освободим, трябва да стане наш съвместен протекторат — каза Демавенд от Аедирн. — Цинтра е устието на Яруга — прекалено важен стратегически пункт, за да губим контрол над нея.
— Тя трябва да бъде свободна страна — възрази Визимир. — Свободна, независима и силна. Страна, която ще бъде желязна порта, аванпост на Севера, а не ивица изпепелена земя, върху която да тичат нилфгардски коне!
— Възможно ли е Цинтра да се възстанови до такава степен? Без Каланте?
— Не се разпалвай, Фолтест — нацупи устни Меве. — Вече ти казах — цинтрийците няма да се съгласят никога нито с протекторат, нито с чужда кръв на трона. Ако се опиташ да им натрапиш себе си като сеньор, ситуацията ще се промени. Висегерд отново ще започне да събира бойни отряди, но този път под крилото на Емхир. И някой ден отрядите му ще се хвърлят срещу нас като авангард на нилфгардското нападение. Като острие на пика, както наскоро ти се изрази образно.
— Фолтест знае това — изсумтя Визимир. — Затова търси толкова усилено Лъвчето, внучката на Каланте. Не разбирате ли? Кръвта вода не става, но короната се предава чрез сватба. Достатъчно е да намери девойката и да я застави да се омъжи за него…
— Да не си полудял? — задави се кралят на Темерия. — Лъвчето е мъртво! Изобщо не търся момичето, но дори… Не бих си и помислил да я принуждавам за нещо…
— Не би ти се наложило да я принуждаваш — прекъсна го Меве, усмихвайки се мило. — Ти все още си много красив мъж, родственико. А в Лъвчето тече кръвта на Каланте. Много гореща кръв. Познавах Кали, когато беше млада. Когато видеше приятен момък, така се напрягаше, че малко й трябваше, за да пламне. Дъщеря й Павета, майката на Лъвчето, беше същата. Най-вероятно и в случая с Лъвчето крушата не е паднала далеч от дървото. Малко усилия, Фолтест, и девойчето няма да устои дълго. На това разчиташ, нали?
— Естествено, че разчита на това — закикоти се Демавенд. — Ама че хитър план е измислил нашият приятел! Ще ударим по левия бряг на реката и още няма да сме успели да се обърнем, а Фолтест вече ще е намерил Лъвчето и ще е покорил девическото й сърчице, ще има млада съпруга, която ще възкачи на трона на Цинтра, а тамошните хора ще плачат от радост и ще се напикават от щастие. Нали ще имат своя кралица, плът от плътта и кръв от кръвта на Каланте. Ще имат кралица… само че заедно с крал. Крал Фолтест.
— Ама че глупости плещите! — възкликна Фолтест, който ту се изчервяваше, ту пребледняваше. — Какво ви става? Това са пълни безсмислици!
— Не са никакви безсмислици — каза сухо Визимир. — Защото аз знам, че някой усилено издирва това момиче. Кой, Фолтест?