— Аз — не — пошегува се Меве. — Отказвам се от тази привилегия.
— Не бих изключил и неприсъстващи — изрече сериозно Демавенд. — Нито Ервил, нито Недамир, нито Тисенидите. Имайте предвид, че и Висегерд би могъл да ви изненада и да получи неочаквана полза от знамето, привързано за дълъг прът. Чували ли сте за морганичните бракове? Висегерд е стар и грозен като кравешка тор, но ако Лъвчето изпие специална отвара, може изведнъж да се влюби в него! А ще се намери ли място за крал Висегерд в плановете ни?
— Не — промърмори Фолтест. — В моите — няма да се намери.
— Хммм… — поколеба се Визимир. — В моите — също не. Висегерд е оръдие, а не партньор и именно такава, а не друга роля трябва да изиграе в плановете ни нападението ни над Нилфгард. Освен това, ако този, който търси толкова активно Лъвчето, е Емхир вар Емрейс, не можем да рискуваме.
— Не можем, по никакъв начин — съгласи се Фолтест. — Лъвчето не бива да попада в ръцете на Емхир. И изобщо, не бива да попада в ничии… неподходящи ръце… Жива.
— Детеубийство? — намръщи се Меве. — Лошо решение, господа крале. Недостойно. И, може би, неоправдано жестоко. Първо трябва да намерим момичето, защото още не е при нас. А когато я намерим, дайте я на мен. Ще я подържа две години в някой замък в планините и ще я омъжа за някой от моите рицари, и когато я видите пак, вече ще има две деца и ей такъв корем.
— Тоест, ако добре съм разбрал, поне трима евентуални бъдещи претенденти и самозванци? — поклати глава Визимир. — Не, Меве. Никак не е приятно, но Лъвчето, ако е оцеляла, трябва да умре. Интересите ни го изискват. Господа?
Дъждът почукваше по прозорците. Между кулите на замъка Хаге виеше вятър.
Кралете мълчаха.
— Визимир, Фолтест, Демавенд, Хенселт и Меве се имали тайна среща в Хаге при Понтар — каза маршалът. — Съвещавали са се.
— Каква символика — каза, без да се обръща, слабият чернокос мъж с кафтан от кожа на лос. Дрехата беше покрита с отпечатъци от оръжия и петна от ръжда. — Та нали именно при Хаге преди почти четирийсет години Вирфурил разби армията на Медел, укрепи властта си в долината на Понтар и установи сегашните граници между Аердин и Темерия. А сега, моля ви се, Демавенд, синът на Вирфурил, кани в Хаге Фолтест, сина на Медел, и за да е пълна компанията, докарва още Визимир от Третогор, Хенселт от Ард Карайг и веселата вдовица Меве от Лирия. Събират се и тайно се съвещават. Досещаш ли се за какво, Коехорн?
— Досещам се — отвърна маршалът кратко. Той знаеше, че застаналият с гръб към него мъж не може да понася в негово присъствие някой да се опитва да блесне с красноречието си и да коментира очевидни истини.
— Не са поканили Етайн от Цидарис. — Мъжът с кафтана от кожа на лос се обърна, сложи ръце зад гърба си и бавно се разходи от прозореца до масата и обратно. — Нито пък Ервил от Верден. Не са поканили също и Естерад Тисен или Недамир. Значи са или прекалено самоуверени, или твърде неуверени. Не са поканили никого от Капитула на магьосниците. Това е интересно. И показателно. Коехорн, погрижи се магьосниците да разберат за съвещанието. Нека знаят, че монарсите не ги смятат за равни със себе си. Струва ми се, че магьосниците от Капитула още се съмняват в това. Разсей съмненията им.
— Слушам.
— Има ли нещо ново от Риенс?
— Нищо.
Мъжът спря до прозореца и стоя дълго, гледайки мокрите от дъжда хълмове. Коехорн чакаше, нервно свивайки и отпускайки ръката си, легнала върху дръжката на меча. Опасяваше се, че ще бъде принуден да изслуша дълъг монолог. Маршалът знаеше, че застаналият до прозореца мъж смята такива монолози за разговори, а разговорите ги смята за чест и доказателство за доверие. Знаеше за това, но не обичаше да слуша монолозите.
— Как ти се струва тази страна, наместник? Успя ли да обикнеш новата си провинция?
Маршалът потрепна, заварен неподготвен. Не беше очаквал такъв въпрос. Но не мисли много над отговора. Неискреността и нерешителността можеха да му струват прекалено скъпо.
— Не, Ваше Височество. Не я обикнах. Тази страна е някак… мрачна.
— Някога беше друга — каза мъжът, без да се обръща. — И пак ще бъде. Ще видиш. Пак ще бъде прекрасната, радостна Цинтра, Коехорн. Обещавам. Но не тъжи, няма да те държа дълго тук. Някой друг ще заеме поста на наместник. Ти си ми нужен в Дол Ангра. Ще тръгнеш незабавно, за да потушиш бунта там. Нуждая се от някой отговорен в Дол Ангра. Някой, който няма да се поддаде на провокации. От страна на веселата вдовица от Лирия или Демавенд… Ще искат да ни провокират. Дръж младите офицери изкъсо. Поохлади буйните глави. Ще позволиш да бъдеш провокиран, когато аз заповядам. Не по-рано.