— Знаем — кимна Артауд Теранова. — И помним, че ни предупреди. Затова сега те информираме.
— Благодаря, че не сте забравили — усмихна се магьосникът.
Тисая де Врие изведнъж осъзна, че той отдавна е знаел съобщените му преди малко факти. Но тя не каза нито дума. Надигна се в креслото и подравни дантелените си маншети, защото левият беше леко накривен спрямо десния. Забеляза изпълнения с неприязън поглед на Теранова и развеселеното изражение на Вилгефорц. Знаеше, че легендарната й педантичност или дразнеше, или забавляваше останалите. Но това изобщо не я вълнуваше.
— Какво ще каже за това Капитулът?
— Преди всичко бихме искали да чуем твоето мнение, Вилгефорц — отговори Теранова.
— Преди всичко — усмихна се магьосникът — ще хапнем и ще пийнем нещо. Имаме достатъчно време, позволете ми да се проявя като добър домакин. Виждам, че сте измръзнали и уморени от пътуването. Колко телепортации, ако мога да попитам?
— Три — сви рамене Тисая де Врие.
— Аз бях по-близо — вметна Артауд. — Достатъчни ми бяха две. Но много сложни, признавам си.
— Навсякъде ли времето е толкова лошо?
— Навсякъде.
— Тогава нека да се подкрепим с храна и отлежало червено вино от Цидарис. Лидия, погрижи се, моля те.
Лидия ван Бредеворт, асистентка и лична секретарка на Вилгефорц, се появи иззад завесата като носещо се във въздуха привидение и се усмихна с очи на Тисая де Врие. Тисая, умело контролирайки изражението си, отговори с мила усмивка и леко навеждане на главата. Артауд Теранова се изправи и се поклони почтително. Той също контролираше прекрасно изражението си. Познаваше Лидия.
Две прислужнички донесоха приборите и блюдата, като действаха бързо и шумоляха с полите си. Лидия ван Бредеворт запали свещите в свещниците, като фино измагьосваше малко пламъче между палеца и показалеца си. Тисая забеляза на дланта й петно от маслена боя. Запомни това, за да помоли след вечеря младата магьосница да покаже новото си произведение. Лидия беше талантлива художничка.
Вечеряха в мълчание. Артауд Теранова не жалеше себе си и без никакво притеснение опустошаваше блюдата и прекалено често, без покана от страна на домакина, посягаше към сребърната гарафа с червеното вино. Тисая де Врие ядеше, без да бърза, като обръщаше повече внимание не на храната, а на правилното подреждане на чиниите, приборите и салфетките, които според нея постоянно лежаха накриво и травмираха привързаността й към порядъка и чувството й за естетика. Тя пиеше сдържано. Вилгефорц ядеше и пиеше още по-сдържано. Лидия, естествено, изобщо не ядеше и не пиеше.
Пламъците на свещите трепкаха с дългите си червено-жълти огнени мустачета. По витражите на прозорците звънтяха капки дъжд.
— Е, Вилгефорц — обади се най-накрая Теранова, като ровеше с вилицата в чинията си в търсене на достатъчно тлъст къс дивеч. — Какво е мнението ти относно начинанията на нашите монарси? Хен Гедимдейт и Францеска ни изпратиха тук, защото искат да знаят какво мислиш. Аз и Тисая също се интересуваме от това. Капитулът иска да има обща позиция по този въпрос. И ако се наложи да се действа, също искаме да е съгласувано. Какво ще ни посъветваш?
— Много съм поласкан — Вилгефорц благодари с жест на Лидия, която искаше да добави броколи в чинията му, — че мнението ми по този въпрос може да бъде решаващо за Капитула.
— Никой не е казвал такова нещо. — Артауд отново си доля вино. — Решението ще бъде взето от всички, когато Капитулът се събере. Но бихме искали всеки да каже мнението си предварително, за да се ориентираме в ситуацията. И така, слушаме те.
Ако сме приключили с вечерята, можем да се преместим в лабораторията — предложи телепатично Лидия, усмихвайки се с очи. Теранова я погледна с усмивка и бързо допи това, което беше останало в бокала му. До последната капка.
— Добра идея. — Вилгефорц изтри пръстите си със салфетка. — Ще бъде по-удобно, освен това там имам сигурна защита от магическо подслушване. Да вървим. Можеш да вземеш гарафата, Артауд.
— Няма да откажа. Това е любимата ми реколта.
Преместиха се в лабораторията. Тисая не можа да се сдържи и да не хвърли поглед на масата, отрупана с реторти, тигели, епруветки, кристали и огромен брой магически принадлежности. Всички бяха защитени с маскиращи заклинания, но Тисая де Врие беше архимагистърка — не съществуваха прикрития, отвъд които не можеше да проникне. А тя донякъде се интересуваше с какво се е занимавал магът в последно време. Мигновено се ориентира в конфигурациите на наскоро използваните апаратури. Предназначението им беше да разкриват местоположението на изчезнали личности и да извършват психонаблюдения по метода „кристал — метал — камък“. Магьосникът или издирваше някого, или разрешаваше теоретичен логистичен проблем. Вилгефорц от Рогевеен беше известен с увлечението си по разрешаването на подобни проблеми.