— Ще разясня още веднъж ситуацията, така че да няма място за недоразумения. След това ще продължим с обсъжданията си — тя се изправи и започна да обикаля около масата.
Гласът ѝ бе отчетлив и равнодушен: по-скоро ангел на възмездието, отколкото светица.
— Господа, вярвам, че сте забелязали, че Златният век за Ронделмар е към своя край — императорът се намръщи, но не я прекъсна. — Въпреки че на пръв поглед изглежда, сякаш никога не сме били по-силни, чистотата на неизменната власт на Ронделмар над света започва да губи блясъка си. Нечистото бе допуснато в нашето кралство от мъже, поставили златото над любовта си към Кор. Търговските заговорничества преуспяват, а ние, отдадените на обичта си към Кор, и нашият император, трябва да се борим ежедневно за това, което преди ни се полагаше по право. Огромно зло бе сторено и сега то трябва да бъде разрушено. Това зло, разбира се, е „мостът Левиатан“ — това проклето творение на Антонин Мийрос и неговите неверни приятелчета — тя удари по масата ядосано. — Когато Кор е създал тези земи, той ги разделил на два големи континента, отделени от безбрежен океан, и заповядал на сестра си Луна да направи тези води непроходими, така че Изтокът никога да не се срещне със Запада. Образованият, благороднически и просветен Запад и долният, покварен, идолопоклоннически Изток никога не ще се срещнат, под Слънцето или под Месечината — така било писано. Но Мийрос, един от Първонаследниците ни, прекалено страхлив, за да се включи в борбата за освобождение на Юрос от римонското робство, напуснал задругата на Благословените Триста и построил онзи прокълнат мост, източник на всички наши злочестини! Понякога се чудя, дали Антонин Мийрос въобще осъзнава какво е сторил?
На мен поне ми изглеждаше напълно убеден последния път, когато го видях, мислеше си Гейл. Питаше се дали Лучия Фастерий наистина вярва в тази фанатична доктрина, която проповядваше. Изглеждаше интелигентна, образована — дори и някак мила. Но в погледа ѝ като отровна змия се прокрадваше някаква маниакална нотка.
Изведнъж тя се спря зад стола си и хвана здраво дървената облегалка с ръце.
— Вече в продължение на век ставаме свидетели как мостът се спуска на всеки дванайсет години, когато отливът е достатъчно нисък и позволява прекосяването на океана. Виждаме как търговците се изсипват на талази през него и след това се завръщат с всякакви стоки от Изтока, причиняващи пристрастяване — опиум и хашиш, кафе и чай, дори и коприна и други луксозни продукти, които омайват нашия народ. На практика могат сами да определят цената на всяка стока. Банките предоставят кредити на търговците и по този начин изстискват напълно благородниците, защитници на маговете, които са превърнали Ронделмар в това, което е сега. Знаете ли кои са най-богатите в Ронделмар? Търговците и банкерите! Дебели, сервилни подлизурковци като Жан Беноа със своите търговски интриги. И какво мислите купиха те с нечестната си печалба? Нашите домове — нашата собственост — нашето изкуство, и нещо още по-лошо: изтъргуваха нашите синове и дъщери, нашата собствена кръв! — Лучия крещеше и слюнка лъщеше на устните ѝ. — Тази измет откупува децата ни за съпрузи, за да може грешното им потомство да притежава всичко — злато и гносис, и така се ражда един нов вид — магьосническо-търговските, отвратителни, ламтящи за всичко мелези. Знайте от мен, господа, назрява война между хората на кесията и чистокръвните. Замислете се само: долните амбулантни търговци купуват нашите дъщери, за да създадат свои синове и дъщери, владеещи гносиса. А ние, маговете, какво правим в това време? Ние. Превръщаме. В курви. Нашите. Деца.
Лучия присви очи с мъст.
— Но властта не стои със скръстени ръце, приятели мои. Преди два лунни отлива ние нанесохме удар. Покойният ми съпруг император Магнус Сакрекьор се изправи неустрашимо пред отцепника Мийрос, който отстъпи пред силата му. Той знаеше, че Мийрос няма да посмее да разруши собственото си творение и нашите войски нахлуха в Антиопия, наказаха неверниците. Завоювахме Дхаса, Джавон и Кеш и установихме там своята власт, която да управлява от нашето име, и да обърне езичниците към корианството. Но най-важното от всичко, успяхме да унищожим търговците: разрушихме доверието, изградено между Изтока и измамниците на Беноа. Въпреки известните страдания, които и нашите хора понесоха, ние съумяхме да отслабим позициите на търговците и банкерите.
„Известни страдания“ ли?, помисли си възмутено Гейл. След вас последваха бедност, немотия и размирици, но пък вие поне успяхте да свалите с няколко процента печалбите на търговците, нали?