Лучия кимна към Бетилон.
— Томас и хората му защитават Йебусалим и се подготвят за следващия Поход, но предишните два опразниха сериозно хазната ни. Нашият народ ни даваше, и то наистина щедро, и при все това ние все още дължим милиони на онези проклети търговци и банкери — а те продължават да преуспяват, да увеличават влиянието си — и все още купуват нашите деца.
Ако четири пети от богатствата, задигнати в Похода, не бяха попаднали в личните съкровищници на някои определени кралски личности, може би хазната ни щеше да е в много по-добро състояние сега, размишляваше Гейл и хвърли поглед към Кейлан Дубрейл, който сякаш се опитваше да удържи същата мисъл.
Императрицата майка седна, лицето ѝ бе все още румено от вълнение, но гласът ѝ стана по-хладен:
— Нека съм напълно откровена с вас, господа: императорският трон никога не е бил така отслабен — разбира се, не е поради каквато и да е слабост на императора ни — побърза да добави тя, когато Констант се размърда недоволно, — макар и само още дете по онова време, Констант бе проницателен и предприемчив, поведе Втория поход и затегна властта ни над долината Хеб. Но търговците, те купуват душите ни и превръщат избраните от Кор в пасмина от дюкянджии. Друг наш враг остава и херцог Екор от Аргънди, брат на покойния император — повече от ясно е сега, че той отчаяно желае трона и цял Аргънди изпълнява безропотно заповедите му. Кръвта ми кипва, когато се замисля, че единственият чичо на сина ми крои подобен заговор срещу нас. Той трябва да бъде унищожен. Освен това — погнусата бе изписана на лицето ѝ, — още една зараза се прокрадва в кралството ни: роби от Антиопия, доведени тук, за да вършат работата на почтеното население на Юрос. Нямам никакви възражения срещу продаването в робство — в крайна сметка само за роби ги бива онези сидийци — но да допуснем тези мътнокожи сред нас е прекалено — трябва да ги изтребим до крак!
Гейл забеляза как Дубрейл потисна тежка въздишка. Разбира се, ковчежникът изкарваше състояние от таксите върху търговията с роби. Обзалагам се, че не би ти се харесало, ако тези сделки се прекратят…
Лучия вече изобщо не приличаше на светица.
— Това са нашите врагове, господа: търговците, херцог Екор, мътнокожите и Мийрос. Той преди всички — тя пое дълбоко дъх. — Всички те трябва да умрат.
Тя замълча и лицето ѝ помръкна. Мъжете на масата закимаха одобрително и Гейл сметна за благоразумно да стори същото. Ето как разсъждавали светците.
Лучия се обърна към Белоний.
— Нашият приятел магистър Вълт е открил разрешение на всички тези проблеми. Сега давам думата на него, за да чуем всички от първо лице плана, с който ще спасим кралството си.
На момента Вълт се изправи и се поклони.
— Пресвята лейди, не бих и могъл да обобщя настоящата ни ситуация по-добре. Позволете ми да започна с подобаващото представяне на приятеля ми и колега Гървон Гейл — благодарение на неговата мрежа от информатори, ние успяхме да изготвим този план. Очите и ушите на този мъж са навсякъде, по всяко време: Гървон е може би най-добре осведоменият мъж на Урте.
Гейл се сдържа да не му отправи един от своите самодоволни погледи.
Вълт продължи грациозно:
— Планът ми обхваща трите основни въпроса, които Императрицата майка постави: проблемите с търговците, с херцог Екор и с езичниците от Кеш. Най-просто казано, ще ги унищожим до един и ще започнем, както Майка Лучия потвърди, с разрушаването на моста. Левиатан се простира от Понтус и достига отдалеченото на повече от петстотин километра крайбрежие на Дхаса, без да се отклони нито за миг. Това е една удивителна постройка.
— Изобретение на дявола — промърмори Бетилон.
Да, на дявола, но пък е и изобретение, от което си припечелил доста сериозно, помисли си Гейл.
Вълт продължи невъзмутимо:
— Преди двадесет и три години, през 904-та, император Магнус премина по моста с четирите си легиона. Антонин Мийрос можеше да ни спре, да посече десетки хиляди рондийски войници и цивилни — разбира се, щеше да погуби и собственото си творение. Всеки присъстващ щеше да загине, а и самият император щеше да падне в последвалата суматоха. Но Мийрос и Ордо Коструо не предприеха действие, като така допуснаха император Магнус да превземе моста, както и Йебусалим. Надявахме се, че сме сторили всичко по силите си, когато мостът се вдигна отново. Търговските гилдии бяха претърпели значителни загуби, а много от тях бяха напълно разорени. Въздушната ни флота обаче разполагаше с недостатъчен ресурс и в крайна сметка гарнизонът ни в Йебусалим бе масово изклан от многобройните племена на езичниците — най-тежкото ни военно поражение. През 916-та, Ваше Величество — изрече той с поклон към Констант, — отмъсти за тези загуба и затвърди властта ни в Йебусалим като направи милорд Бетилон тамошен управник и изстиска до стотинка тъмнокожите варвари.