В стаята се възцари тишина. Гейл сръбна внимателно от виното си. Беше от сорта Огенхайм Солвин, много добра реколта. Прекалено добро, неразредено с вода. Неохотно бутна настрани чашата си.
След около минута мълчание, Лучия плесна с ръце:
— Благодаря ви, магистър Гейл. Отлично. Първата фаза на плана звучи обещаващо — огледа хората около масата. — Всички вече сигурно сте прочели детайлите в документите, които ви изпратих. Има ли възражения към считането на въпроса с Джавон за решен?
Гейл затаи дъх, но никой не се обади.
— Отлично — каза доволно Лучия. Бръкна под масата и удари някакъв звънец.
Вратарят се появи.
— Хюго, донеси, моля те, кафе за всички. Ще се насладим на даровете от завоеванията си докато все още можем — тя отново се усмихна на всички, отново беше грижовната майка на своя народ.
Докато всички изправени изпъваха крайници и сърбаха черното си кафе на малки глътки, Императрицата майка се приближи към Гейл. Той се поклони почтено, но тя сърдечно отмахна с ръка жеста му.
— Разкажете ми повече за тази жена, Елена Анборн. По-трудно е за една жена да убива, от мен да знаете — отбеляза тя с нотка на извинение, сякаш не беше тя жената, за която се говореше, че е убила съпруга си, за да може доведеният ѝ син да вземе властта; че е ликвидирала двама любовници по време на безвластието и още трима оттогава насам; че е заръчала организирането на двата Похода, всеки от които бе завършил с милиони жертви.
— Като цяло, Елена е едно егоистично същество, Ваше Светейшество. Задвижва я единствено личната облага. Няма и да се поколебае.
Не ме разочаровай, Елена. Сега и въпреки всичко, не ме разочаровай.
Майката на народа, Светицата на империята се усмихна великодушно.
— Дано да сте прав, магистър Гейл, или в противен случай ще ѝ начукам меч с широко острие в задника. Както и във вашия — тя плесна енергично с ръце, очевидно освежена от кафето. — А сега, господа, обратно на масата. Магистър Вълт ще ни разясни и втората част от плана си.
2.
Носи камъните си
Джавон/Джа’афар
Безплодна земя, приютила народи от Кеш, наречени „джафи“. След спускането на моста Левиатан, много римонци се заселват по тези територии, тъй като климатът е благоприятен за отглеждането на култури от техните родни земи. След гражданска война през годините след 820 г. проповедник от Лакх, познат като Кишан Дев, посредничи при установяването на забележително споразумение, с което монархията става демократична, а за кандидатите за властта условията са както голямо богатство, така и, трудно за вярване, но факт, смесена кръв на римонец и джафи. Интересно е, че споразумението се спазва през по-голямата част от съвременната история на Джавон, докато рондийският род Доробон не заграбва незаконно властта след Първия поход.
Първите лъчи на изгрева се разпръснаха над земята и осветиха безоблачното небе. Загледана навън, Елена Анборн вдигна ръка, за да закрие очи, притаила дъх пред девствената красота на светлината, прокрадваща се в мрака. Планините лилавееха, а маслинените гори блещукаха в сиво, като камъчета насред пясъка. Под нея се разпростираше заплетеният сноп от улиците на Брокена, столицата на Джавон. От града вече се носеха отдалечени звуци на оживление, облечени в черно жени и мъже с бели тюрбани се бяха запътили за сутрешната си молитва. Първите лъчи погалиха купола на огромния Дом ал-Ахм, храм на Амтех, и виещи гласове, напяващи молитва, по-стара дори от самия град, се възнесоха още по-високо, приканвайки вярващите люде. Елена изпита странен порив да ги последва, да изпърха с криле към улиците и да стане част от обществото, събиращо се в сенките на купола — не поради някаква привързаност към вярата в Амтех, а поради нарастващото силно желание да принадлежи някъде.
Съществуваше ли наистина такова място? Със сигурност не беше тук, където тя бе светлокож западняк сред тъмните тонове на Изтока, пълната противоположност на представите за жена. Неомъжена, тя бе воин, а жената трябваше да си намери съпруг, да се установи в пределите на дома му — тя обаче беше маг, а тук маговете се считаха за потомци на Шайтан. Въпреки всичко обаче тук тя се чувстваше у дома.
За жена бе висока и обикновено се обличаше като мъж. Тялото ѝ бе мускулесто и здраво като камък. Лицето ѝ бе загрубяло от слънцето и от годините, изсветлелите от слънчевите лъчи коси бяха вързани на опашка, бледосините ѝ очи наблюдаваха зорко наоколо, докато се бе навела от прозореца на стаята си в кулата на кралския дворец. Властващите Нести ѝ бяха подсигурили мястото за тренировки. Беше поискала „каквото и да е, стига да има хубава гледка“ и те ѝ бяха дали гледка към града, пустинята, планината и небето, навсякъде, където се обърнеш. Земята бе сурова, но благодатна, изпъстрена със сурови, но благородни хора.