— Отче Сол, обръщаме се към теб с молитва — напяваше друидът Прато, — Сестро Луна, молим се на теб. Запази ни в този пир на Сауин. Пази ни в тези зимни нощи, приюти семената на пролетта. Освети пътя ни, молим те.
Елена започна да шава нервно като Тимори. Спокойните слова и разказът на друида за сезоните и тяхната цикличност не успяваха да ѝ донесат вътрешен мир. Тук, където сезоните бяха различни, думите му въобще не бяха на място — беше абсурдно да се молиш за закрила от зимата, когато в Джавон това бе вегетационният период. И все пак всичко това щеше да ѝ липсва. В Юрос вече никой не изповядваше открито вярата в Сол. Корианството се бе наложило повсеместно; всяка друга вяра беше ерес, беше опасна.
Ритуалът завърши с отпиване на глътка вино и докосване с пепел и вода по челото от стария друид. Събраха се извън параклиса, а Лоренцо се навърташе с нескрит интерес покрай Елена, но тя знаеше как да отблъсне хладно един мъж, без да го обиди. Сейра се промъкна и я целуна по бузата.
— Buona Сауин, Елла — пламъкът на факлата се отрази в кафявите ѝ очи. — Косата ти е мокра! Да не би да си се изкъпала и тренирала вече? Не знаеш ли, че днес е празник?
— Тренирам всеки ден, Сейра. Изглеждаш прекрасно днес. И ти също, Солинда — обърна се тя и към по-малката сестра, която се усмихна превзето, неоткъсвайки очи от Лоренцо. Толкова бързо растеше това момиче.
— Утре ще има големи танци — каза Солинда развълнувано, с поглед към рицаря.
Лоренцо ѝ се усмихна, но отново се обърна към Елена:
— Вие обичате ли да танцувате, милейди?
Елена повдигна смаяно вежда:
— Не.
— Аз ще танцувам с всички рицари — заяви тържествено Солинда, засегната, че Лоренцо не ѝ обръща внимание.
— Дори и с тромавите грозници? — попита Сейра заядливо.
— Само с красавците — отвърна Солинда, — като Фернандо Толиди.
— Бляк — отврати се Сейра, — не можеш да танцуваш с него, той е от онези Горгио.
— И какво от това? На мен ми харесва. А и татко казва, че вече е време да посрещнем отново Горгио в кралските обятия.
— Едва ли под кралски има предвид твоите обятия — отбеляза духовито Сейра, — както и да е, той прилича на кон.
Тимори се провря между момичетата и се притисна в крака на Елена. Тя го вдигна без усилие на раменете си и забеляза, че Рът Сордел прошепва някаква подигравателна забележка в ухото на Самир Тагуейн, докато двамата се отдалечаваха надолу по тъмния коридор. Сордел, единственият чистокръвен маг в екипа им, оглавяваше официално тази мисия, макар че Самир, с три-четвърти магьосническа кръв, беше най-страховит с предразположеността си към огнен гносис. Какво ли съобщение им беше изпратил Гървон на тях?
— Доня Елена — извика я крал Олфъс, — може ли за минутка?
— На вашите услуги, сър — отвърна тя и остави Тимори при Лоренцо.
— Не задържай съпруга ми дълго, Елла — каза нежно кралица Фада, — закуската ни очаква, а и имаме много гости днес.
Членовете на кралското семейство се завъртяха в сложен танц един покрай друг и последваха двамата рондийски магове по коридора. Елена се загледа в тях, а по лицето ѝ се разтегли усмивка, докато Олфъс не постави ръка на рамото ѝ и я придърпа обратно в параклиса. Друидът беше излязъл от задния вход, взел със себе си остатъка от виното за молитви, така че двамата се озоваха сами в стаята с приглушена светлина. Олфъс я отведе към местата за сядане в дъното и се настани до нея. Той изрече с топла усмивка:
— Радвам се да ви видя усмихната, доня Елена — каза той с плътен римонски акцент. — Бяхте толкова мрачна, когато пристигнахте. Може би слънцето и топлият климат ви се отразяват добре?
— Може би е така, Ваше Величество.
— Само „милорд“ е достатъчно помежду ни, доня Елена — отвърна Олфъс, което обикновено означаваше, че ще поиска нещо. — Знаете ли, че се обзаложихме за това, кой пръв ще успее да ви накара да се усмихнете? Солинда, разбира се спечели. С една глуповата шега. Помните ли? „Как да накараш един римонец да замълчи? — Завързваш му ръцете.“ Изведнъж вие се усмихнахте широко и след това се разсмяхте с глас, а Солинда започна да танцува из стаята.
Елена помнеше. Беше я заболяло лицето, толкова отдавна не бе използвала тези си мускули. Беше я заболяло и сърцето, сякаш бе допряла ледените си пръсти прекалено близо до горящия огън.
— Надявам се да е спечелила нещо хубаво.
— Рубинена огърлица от Кеш. Не ви ли каза?