— Не, Ваше Величество. Нямах представа, че постъпката ѝ е била толкова важна.
Наистина ли изминаха четири години? Въпреки всичко бяха четири страхотни години… предишните бяха ужасни, с онази история с Гървон и Вейдия. Беше изключително облекчение да напусна Юрос.
Олфъс погледна нагоре към олтара:
— Беше голяма крачка за нас — да приемем трима рондийски магове в нашите среди, но когато Горгио наеха Доробон да шпионират за тях, нямахме друг избор, освен да последваме примера им, в противен случай те щяха да знаят всяко едно мое действие. Но тук хората все още не харесват маговете.
Това си е меко казано фактът на века. Вечното прехвърляне на топката за това кой ни мрази най-много — римонците, чиято империя унищожихме, или кешите, които поробихме след като нахлухме в териториите им.
— Децата ми ви обожават, Елла. Вие сте част от семейството ни. Но понякога се чудя, щастлива ли сте наистина тук? И обичате ли ги и вие? — очите му, този път със сериозен поглед, срещнаха нейните.
Елена усети как гърлото ѝ изведнъж се сви и веднага кимна утвърдително:
— Разбира се, милорд.
Затова и ме боли толкова, че трябва да ви напусна.
Олфъс се усмихна.
— Buona — той я погали по бузата, а старото му лице се разтегли в усмивка. — Може би ще е хубаво да ви намерим мъж, Елла. Тогава ще можете да се установите тук с нас, а аз ще спра да изплащам безбожно високите такси на господаря ви Гейл.
— Олфъс, канцлерът пак ли ви е натяквал, че трябва да затягате кесията си?
Той се засмя, но не свали поглед от нея.
— Елла, всеки месец плащаме огромни суми за услугите ви, както и за Сордел и Тагуейн. Парите, които изплащаме за вас, си заслужават. Но за другите двама… те не ми харесват, затова и искам да ви наема директно като мой служител, а тях да ги освободя. Ще увелича двойно заплатата ви и така и двамата ще имаме изгода. Какво ще кажете?
Елена се стъписа от изумление. Нещо в нея подскочи: да бъде свободна, да не се налага да си тръгва оттук — не беше ли точно това желанието ѝ? И да приключа с проклетия Гървон! Но какво щеше да стане с Тесла? Съпругът ѝ правеше всичко по възможностите си, но таксите за обучение на сина им бяха невъзможно високи. Самата тя разполагаше с огромни суми в Норостийн, но беше сигурна, че ако напусне сегашния си пост, никога няма да види и пукната крона от тях. А да охранява кралското семейство сама можеше и да е лесно в мирни времена, но сега, когато Лунният отлив наближаваше…
Изведнъж се усети, че беше застинала така известно време, без да отвърне дори с някаква гримаса. Погледна виновно крал Олфъс и каза:
— Милорд, за мен ще бъде чест. Предложението ви ме ласкае, но ако Гървон не го приеме добре… — тя се намръщи, пресмятайки наум. — В негови ръце са всичките ми спестявания, които са много повече от това, което можете да си позволите вие.
Той смръщи вежди при тези ѝ думи, но протегна ръка и я потупа по коляното.
— Доня Елена, в живота има по-важни неща от златото. Ние ви ценим, Елла — вие сте една от нас. Вие сте Нести — той се усмихна широко, — или може би ди Кестрия, ако позволите на Лоренцо да осъществи намеренията си!
Тя се залови за смяната на темата:
— Милият Лоренцо! Много е сладък, но аз съм тук, за да си върша работата, милорд. Не се изкушавам от такива мисли.
— Както винаги всичко е работа за вас, Елла — отвърна Олфъс с лека нотка на тъга. — Какви мъже изобщо ви изкушават, хмм? Може би крале? — заключи той с лукава усмивка.
— Фада направо ще ви кастрира, дори само ако ме погледнете! — Елена се засмя. Знаеше, че той се шегува, но харесваше свободата, която ѝ позволяваше в общуването им.
Той се ухили в отговор и за момент заприлича на закачлив тийнейджър, но бързо възвърна сериозното си отношение:
— Елла, снощи получихме вест, че Хомейда, сестрата на Фада, се влошава все повече. Образуванията в корема ѝ ѝ причиняват страшни болки и Фада трябва да замине незабавно за Форенса да я види. Сейра и Тимори ще отидат с нея. Солинда настоява да остане тук заради бала, а как мога да ѝ откажа, като знам колко много обича да танцува? Трябва да бъдете с децата, а Тагуейн ще ви придружи, за да охранява Фада. Ще останете там докато… предполагам, докато погребат Хомейда. Аз няма как да отида. Пратеник на Салим е преминал границата и трябва да съм тук, за да го посрещна.
Елена кимна, а мислите в главата ѝ препускаха. Какво ли ще каже Олфъс на пратеника? Със сигурност ще засвидетелства предаността си към Салим. Може би и затова Гървон се оттегля? В противен случай ще се озовем на грешната страна по време на Похода. А това е и още една причина, поради която не мога да приема предложението на Олфъс…