— Сигурен съм, че ще намерим подхода, който ще удовлетвори всички ни — каза Олфъс, сякаш прочел мислите ѝ. — Ние, джавонийците, знаем, че най-голямото изкуство е да правиш компромиси. Ще говоря с магистър Гейл и ще намерим изход, от който и двете страни да са доволни — Олфъс се изправи и сложи ръка на рамото ѝ. — Грижете се за децата ми във Форенса, доня Елена.
Тя кимна безмълвно и се изчерви от внезапно обзелите я емоции, сякаш кръвта ѝ се стичаше по артерии, които отдавна бяха извън употреба, и я изпълваше с непривични усещания. Не знаеше какво да каже, как да борави с отдавна притъпените чувства у себе си.
Олфъс, сякаш усетил това, се обърна и закуцука към вратата, затвори я след себе си и остави Елена сама в ехтящата тишина.
Остатъкът от деня премина сред мъглявина от религиозни ритуали, тъй като римонците отбелязваха вечерта на Сауин с пиршество в кралския дворец, което достигаше връхната си точка в традиционни танци и химни, последвани от тържествени среднощни песнопения около големия огън на открито, при който друидите повеждаха молитвите към Отец Сол за неговото напътствие и закрила през настъпващата зима. Олфъс беше величествен като самия Сол, а Фада — непроницаема и тайнствена като Лунната богиня. Сейра, облечена в сиво-сребристи одежди, пееше с тих глас, докато Солинда блестеше в злато и подире ѝ се носеше редица от замаяни младежи. Тя танцуваше предимно с Фернандо Толиди, издънката на Горгио, един от малкото достатъчно разхайтени мъже, напуснали северните си крепости в Хийтел, заради празненствата в столицата. Беше типично за Солинда да избере партньор, който най-много би разстроил събирането им — макар и Фернандо да бе интересен млад мъж, най-привлекателен сред останалите от рода си. С танците си с него Солинда несъмнено щеше да всее смут и на големия бал утре вечер в двореца.
Присъстваха всички изтъкнати римонски фамилии, но не и джафи, които все още постеха на този последен ден от Свещения амтехиански месец. Честванията на Сауин се отбелязваха само от римонците; празненствата Айид на джафите, много по-пищни и популярни сред народа, щяха да превземат улиците на идния ден, а комбинацията помежду им щеше да се превърне в една огромна забава.
Елена се възхищаваше от историята на Джавон. Когато мостът Левиатан се спуснал за първи път, малка група римонци го прекосили, за да търгуват и открили, че климатът и почвите в Джа’афар (както те нарекли Джавон) на места са сходни с тези в Римони. Закупили земя и изпробвали да засадят маслини, грозде и други култури от техните земи. В следващите няколко години те преуспявали и забогатявали, а числеността им се увеличавала бързо, когато десетки хиляди емигрирали от дома преди Походите, в стремежа си да избягат от рондийското потисничество в Юрос. С много спогодби те избегнали война с местните джафи и така кралството днес бе силно. Чрез посредничеството на проповедник от Лакх се установил мир и се предотвратила гражданска война, а при споразумението се установило и задължението всеки бъдещ владетел да притежава смесена кръв. И двете страни не приели добре условието, но желанието да се избегне конфликтът било изключително голямо, а проповедникът бил дълбоко уважаван човек. В крайна сметка най-изтъкнатите семейства от двата народа се съгласили на смесени бракове и установяване на закони, които да защитават и двете религии, соланската и вярата в Амтех. Така постепенно се развила нова уникална нация, населяваща мястото, което Елена бе обикнала.
Тя рядко танцуваше за удоволствие, но понякога го правеше, за да зарадва децата. Нямаше никакво желание да става обект на разправии между самотните мъже. Лоренцо я наблюдаваше с преклонение, но тя не му обръщаше внимание. Докато онази нощ държеше за ръка Сейра и Тимори и пееше химна покрай огъня, с призив към Слънцето да се върне в пълната си сила отново на пролет, тя почувства топлината на пламък, който нито едно питие не би могъл да запали. Подозрително много приличаше на щастие.
През цялото време обаче сърдитата физиономия на облегналия се на стената Рът Сордел и мрачното лице на наливащия се с големи дози, намръщен Самир Тагуейн за миг не напуснаха съзнанието ѝ. С вас съм, Олфъс. Нямам търпение да видя гърбовете на тези двамата.
По-късно изпрати децата и бавачката им Борса до стаите им в централната кула на замъка. Възрастната жена се бе подкрепила добре с римонско вино, но стъпките ѝ бяха безпогрешни. Солинда можеше да танцува цяла нощ, но Тимори заспиваше в ръцете на Елена, а Сейра премигваше на парцали.
— Толкова се радвам, че оставам тук — заяви Солинда, — щеше да е ужасно да пропусна Айид. А балът утре ще е най-великият за всички времена!