Сейра сви рамене:
— Налага се все някой от нас да отиде с мама и да види леля Хомейда преди да умре — каза тя с неприязън.
Това напомни на Елена за собствената ѝ сестра. Тесла бе изпълнена с енергия като Солинда, а тя самата бе тиха като Сейра. Затова може би и чувстваше Сейра като дъщерята, която никога нямаше да има, въпреки че за момичето шубраците и хълмовете, които Елена разучаваше като дете, сега бяха изместени от книги и нови идеи.
— Разбира се, че и аз искам да дойда — побърза да каже Солинда, за да не изглежда безчувствена, — но нали знаеш…
Сейра направи гримаса:
— Да, знам: Фернандо Толиди и така нататък…
— Не е честно! Танцувах с всички.
— Да, разбира се — прекъсна я Елена, — но сега е време за сън. Хайде по леглата, веднага!
Занесе на ръце Тимори в неговата стая, а Борса изпрати момичетата по техните. Момчето почти бе заспало, затова го остави с дрехите му, зави го и го целуна за лека нощ. Малкият принц на Джавон се губеше в огромното легло, но лицето му бе спокойно. Дебели канелени свещи разнасяха из стаите уханието си с привкус на рози, а пламъците им примигваха и сякаш раздвижваха фигурите от гоблените на стените.
Когато отиде при момичетата, Сейра я прегърна силно, обърна се и сякаш заспа на мига, макар че изпод завивката ѝ се подаваше ъгълчето на някоя книга. Елена реши да я остави там. Солинда само ѝ махна, мислите ѝ все така завладени от рицарите, които се тълпяха тази нощ като мухи при нея.
Борса все още чакаше в преддверието. Както винаги остана да наблюдава, докато Елена се отдалечи на известно разстояние и започна да поставя гностичните си защити. Повдигаше ръце в отмерени жестове и от тях се появяваше мрежа от бледи бели линии, втъкани в стените, тавана, пода и най-плътни около вратите и прозорците. Това бяха защитите, които бе поставила тук и веднъж щом ги активираше, само тя или хора, получили разрешението ѝ, можеха да ги преминават. На други достъпът бе отказван; можеха да навлязат, само ако бяха способни да понесат физическата и психическата болка, която те предизвикваха. Защитите не бяха непроницаеми, но, подкрепени от камъни, ключалки и решетки, бяха доста ефективни срещу нападения, освен ако нападателят не бе изключително способен и неотстъпчив.
След като приключи, Елена затвори Вътрешното си око и остави силите ѝ да се разпръснат. Борса я гледаше спокойно, вече бе свикнала на тези нейни чудеса.
— Момичетата бяха много щастливи тази вечер — отбеляза възрастната гледачка. — Солинда расте толкова бързо.
— Може би прекалено бързо.
— О, в никакъв случай в лош смисъл. Хубаво е, че е нетърпелива да се омъжи, а и е добро момиче. Сейра би могла да вземе пример и да бъде малко по-общителна. Тя ще трябва да се омъжи първа, а дори не забелязва младите мъже — старата прислужница се намръщи. — Даваш ѝ твърде много книги, Елла. Мисли прекалено много, а чувства толкова малко.
Елена повдигна вежда:
— Не е ли малко жестоко от твоя страна? Тя е принцеса и един ден ще споделя с някого властта над едно от херцогските владения, може би дори над цялото кралство. Много по-добре за нея е да знае как да мисли разумно.
— Първото ѝ задължение ще е да роди деца — отвърна Борса — и тя трябва да е подготвена за живота, който ще ѝ се наложи да води, а не този, който би ѝ се искало да има.
Елена въздъхна тежко. Беше чула тези думи толкова много пъти, когато самата тя бе дете.
— Сейра е интелигентно, предано и смело момиче. Но също така има и много нежна и грижовна страна, добре знаеш това.
— Si, si, знам — Борса присви устни. — Просто мисля, че е малко хладна на моменти.
— Аз пък никога не съм забелязвала такова нещо.
— Но пък много биха потвърдили, че и ти си хладна — каза Борса. — Вие, рондийците, идвате от студени места; носите го в сърцето си.
Елена отвори ядосано уста, но се накара да я затвори. Борса беше тук от толкова много време, че ѝ беше позволено да говори каквото си иска, било то и на рондийски маг.
— У дома в Норос съм една от най-веселите души на празненствата — отвърна тя лъчезарно.
— Така ли? — попита Борса.
— Не — Елена видно се прозя. — Ще си лягам.
— Само за да избягаш от досадната старица, а? — отбеляза шеговито Борса и я прегърна. След това си тръгна ѝ Елена можеше да се върне в малката си стаичка.
Цяла буря от мисли се въртеше в главата ѝ. Носи камъните си. Но още не съм готова да си тръгна, Гървон. Мисля, че мястото ми е тук.
Замисли се за бедната Тесла, почти обезумяла, пропиляваща живота си сама. Помисли за съпруга на Тесла — Ван Мърсър, който така ѝ се искаше да намрази, но вместо това бе харесала. Храбър, съобразителен мъж, войник, превърнал се в търговец, борещ се да остане на повърхността в тежките времена. Той се надяваше, че синът му Аларон, с една четвърт магьосническа кръв, ще възстанови семейните богатства. Елена си спомняше едно слабо момче с тънка червеникава коса, склонно винаги да спори. Би трябвало скоро да се дипломира. Тя си спомни собственото си завършване сякаш беше вчера: ръкостискането с губернатора и неохотната усмивка на Люк Батто, докато ѝ подаваше наградата ѝ за отличие в оръжието при жените. Беше както край, така и ново начало за нея.