Успех, Аларон. Животът е пред теб.
3.
Стандартите на Норос
Маговете
Благословени са маговете, наследници на Кориний, и Благословените Триста, божествено дарени със сила и получили власт над земята и небето.
Свещена книга на корианството
Шайтан, о, какво си сторил ти? Опропасти земята и небето с духове и демони зли и ги пусна да пъплят под нозете ни. Унищожи почвата и отрови кладенците. А за участ най-коварна, твоето зло придоби плът, а от нея пръкнаха се рондийските магове.
Норостийн, столица на Норос се простираше върху високо планинско плато, на север от Алпите, в близост до студеноводно бистро езеро, което покриваше половината от стария град, озовал се на дъното му, когато общинските власти изградили бентове на реката, за да подобрят водното снабдяване. Говореше се, че долу, в наводнените гробища, витаят духове, стари привидения, които повличат непредпазливите в своите влажни вечни домове. В дните, когато нивото на водите му бе ниско, и дъждът не ги бе размътил, в дълбочините се виждаха стари сгради. Но днес не беше един от тези дни: дъждът се лееше из ведро, като че ли за да развали честванията около Дарклайт, религиозен фестивал, който при корианството заместваше стария свещен солански празник Сауин. Поройни валежи наводняваха площадите и изгасяха много от запалените на открито огньове. Покритите с борова смола факли съскаха сърдито.
Окаляни маси се тълпяха пред катедралата, подгизнали, потни и със зачервени очи, чакаха обедната служба. Носещите магьосническа кръв бяха допускани вътре, но останалото простолюдие трябваше да следи бдението от площада, молейки се не толкова за божествена закрила, колкото просто дъждът да поспре. Джебчии се провираха между тълпите, а пияници все още се олюляваха, неизтрезняли от празненствата от предишната нощ, и пикаеха където сварят, най-често върху краката на човека пред тях. Млади мъже ходеха наперено и хвърляха скрити погледи на момичетата наоколо. Цялата тълпа бе като море от бледа плът, мазна кестенява коса, бели бонета и зелени филцови шапки. Из площада спонтанно се понасяха хорови традиционни песни, песни за Бунта, за планинските кралства, стари народни песни. Безобидни сбивания занимаваха вниманието на стражите. Въздухът бе наситен мирис на пот и бира, пушекът от сергиите с храна се смесваше с ръмежа, но събралото се множество бе в добро настроение.
Благородниците чакаха в двора на Кметството. След броени минути губернаторът щеше да ги поведе в процесия през тълпите към катедралата. Бяха се събрали земевладелци, най-богатите търговци и най-първо и най-вече, магьосническите семейства от Норостийн, не че бяха толкова много; в Норос не се бяха заселили много от наследниците на Благословените, а и Бунтът бе взел много жертви. Сега под навеса се бяха струпали около седемдесет възрастни магове. Няколко младежи се перчеха с гностични защити срещу дъжда, а едно момиче правеше причудливи водни форми от ситния дъжд и забавляваше приятелите си. Във въздуха се носеше смях, но и напрежение: младите магове винаги търсеха възможност да покажат надмощие над по-слаби опоненти.
Дребен, мургав и кльощав младеж се провираше между хората в двора, като отмяташе от лицето си мокри кичури черна коса. Цветът на кожата му го отличаваше като чужденец. Усиленият брътвеж и топлината от струпалите се нагъсто хора се стоварваха като вълна върху него, но той успяваше да премине покрай най-превъзбудените младежи без да привлече ненужно внимание. Вгледа се в най-тъмните ниши на двора, където се скатаваха най-непопулярните от децата на маговете, и откри човека, когото търсеше. Шмугна се до една длъгнеста фигура, от чийто дълъг и слаб нос се стичаше капка вода или сопол. Към едно навъсено бледо лице бе прилепнала тънка червеникавокафява коса.