— Аларон! — мургавият новодошъл поздрави приятеля си и развя под течащия му нос малка плетена кошница, пълна с все още парещи сладки кифлички.
И двамата бяха облечени в тоги на „Турм Заубърин“, гностическия колеж на Норостийн само за момчета.
— Струваха ми само три феника! Rukka hel — тези фестивални цени! — Той си взе една, погълна я цялата и подаде кошницата на приятеля си. — Бива си ги търговците, а? — добави той многозначително.
— Благодаря, Рамон — Аларон Мърсър се ухили престорено.
Собственият му баща, Ван Мърсър, беше търговец; видя го малко по-далече от тях да си говори с Джостин Уебър. Аларон излапа лакомо кифличката и се огледа.
— Каква загуба на време. Нали осъзнаваш, че службата ще е поне три часа?
— Поне ще сме вътре — отбеляза Рамон. — Обикновените хора са принудени да стоят на дъжда цял следобед — дори не могат да седнат — той се озърна, досущ като пор, надзъртащ от дупката си в земята.
Рамон Сенсини беше потаен млад мъж, син на рондийски маг (за когото никога не говореше) и момиче от една механа в Силация. Пазачите на „Турм Заубърин“ първоначално не му бяха разрешили да влезе, въпреки че разполагаше с достатъчно средства, за да се запише, но впоследствие показа на директора едно писмо, с което го допуснаха.
Както винаги, на Аларон отново му бе влязъл бръмбар в главата дори и за празника:
— Знаеш ли, че всяко соланско честване е заместено с някакъв глупав кориански ритуал. Представяш ли си какво безочие? А дори няма никакви доказателства, че гносисът е свързан по какъвто и да е начин с Кор! И Йохан Корин всъщност се е родил като солански последовател! Защо никой не помни тези неща? Прочетох в една книга, че…
— Шшт, Аларон! Съгласен съм, но да говориш така е богохулство — каза Рамон с пръст на устните си и му посочи едно момиче недалеч от тях. — Я виж, ето я и Джина Уебър. Нямаше ли да ви сгодяват с нея?
— Не! — тросна се кисело Аларон — Не и ако въобще ме питат, всъщност.
— А, няма да те питат — добави Рамон без никакво съчувствие.
Аларон надзърна към пищното русо момиче, вкопчило се в ръката на Джостин Уебър. Баща му Ван се опита да го подкани с ръка да отиде при тях.
— Няма да говоря с тази глупава доячка — измърмори той, като се престори, че не го забелязва. Погледна към Рамон: — Не мога да повярвам, че си купил само четири кифлички за три феника — това е тройно повече от нормалната им цена. А аз си мислех, че силацианците знаят как да се пазарят!
Рамон се усмихна горчиво:
— Пазарих се, и още как! Никой друг не успя да купи повече от една за един феник, така че брой ни за късметлии.
Избухна силна музика от безброй тромпети и всякакви разговори станаха невъзможни. Губернаторът Белоний Вълт се появи на вратите на кметството и заслиза по стълбите, придружен от тихи, равнодушни приветствия. Около двайсетина магове, рондйиски части от окупационните войски, го последваха. Аларон си спомняше, че през предишни години хората се бяха присмивали шумно на губернатор Вълт, но отцепническите гласове се чуваха все по-слабо сега, а управникът им бе установил напълно властническата си позиция. Не всички, разбира се, го одобряваха, но в последно време не бе нито изгодно, нито безопасно да го изразят гласно.
— Я гледай, лорд Страхливец от Локхазан — промърмори Аларон на Рамон, спомняйки си добрите стари времена.
Вълт се качи на кон и поведе процесията извън двора на Кметството. Шумът на площада изведнъж се усили, но притихна, когато дъждът започна да се усилва, и студът разтърси вкупом трийсет хиляди души.
Аларон си избърса носа в ръкава.
— Добре, хайде да приключваме с това.
След управниците на града вървяха маговете, благословените от Кор, носители на гносиса. В катедралата за тях имаше запазени места на първите редици, както и за стотина ученици, предимно от Норос, но също така и за такива от Верелон, Шлесен, и колкото и необичайно да звучеше, за един силацианец — Рамон. Възрастта им беше между дванайсет до осемнайсет години, като всеки випуск се състоеше от девет или десет души — все пак „Турм Заубърин“ беше както изключително скъпо училище, така и изключително само за момчета. Момичетата магове посещаваха извънградския арканум манастир и всички присъстваха днес, държани строго под око, но въпреки това оглеждащи момчетата с интерес — учениците от Турм Заубърин бяха добра плячка, много по-добра, отколкото онези бедняци от провинциалните аркануми.
Випускът на Аларон беше още по-малоброен, завещан пряко от Бунта. Освен него и Рамон имаше само още петима — Сет Корион, Франсис Доробон, Малворн Андеварион, Борон Фънт и Грон Кол. Единствено Фънт и Кол бяха от Норос, останалите бяха тук, защото настойниците им бяха част от рондийските окупационни сили. Всички от тях, освен Кол, бяха чистокръвни, наричаха се „Чистите“ и се отнасяха с Аларон и Рамон като с парцали.