Сред тълпата закипя приглушено боботене, след което настана тишина. Аларон дочуваше дъжда отвън, понесен от слаб, свистящ вятър. Гласът на Вълт отекваше в катедралата и се разнасяше повторно навън.
— Това са думите на Негово превъзходителство, император Констант Сакрекьор:
„Народе той, любим. Вие сте моите деца и аз съм вашият баща, изпратен тук от нашия Отец горе в небесата. Аз съм вашият император. И говоря с гласа на Кор.
Думите на Кор са като пътеводни звезди за мореплавателя, те задвижват нашата велика империя през всички тези години. Тъй като няма място за заблуда, че ние сме един народ. Въпреки че някои ще се вгледат в хората от Ронделмар, Брича, Аргънди, Норос, Шлесен или където и да е по огромните територии на империята, и ще видят различия, аз, вашият баща, виждам само сходствата. Въпреки разнородните езици и култури, ние сме един народ.
Защото аз се вгледах в Тъмния континент и там видях какво не сме ние.
Ние не сме езичници. Ние сме децата на Кор, единствения истински Бог.
Не сме тъмнокожи като родените в мизерия на Изток. Белотата на кожата ни е знак за чистотата на душите ни.
Ние не сме варвари, които имат колкото си поискат жени, които управляват деспотично от своите разкошни палати, докато девет-десети от населението спи под открито небе. Не сме езичници, които се обличат прелъстително и създават идолите си от божества-зверове, родени от тъмни фантазии. Казано накратко, ние не сме като тях.
Всички вие знаете, че с Антиопия сме във война. Поведохме два похода, за да накажем неверниците и два пъти отбелязахме велики победи.
Само след девет месеца ще настъпи Лунният отлив и мостът Левиатан отново ще се издигне от морето. За пореден път ще се понесем в марш и стоманата на Юрос ще зазвънти над Антиопия. За пореден път рицарите от Къркгард ще развеят флага на Кор над Тъмните земи.
Всяка утрин братята ни в крепостта в Йебусалим следят за наши кораби в небето, които им носят боеприпаси. Всеки ден изтласкват езичниците от стените си. Потребностите им са огромни. За това и се обръщам към вас, мои братя на Кор: нека голямата мобилизация започне! Нека се съберем отново и се отправим към Понтус. Нека отново стъпим на Моста на лунните приливи и отливи с песни на Кор на уста. Нека занесем благословена почивка на синовете си, които дори в този момент се сражават в Йебусалим. Нека дадем кръвта, волята и парите си, за да направим Третия поход най-велик и славен от всички. Нека Третият поход започне! Това е божията воля!“
— Това изрече нашият Предводител, божият император от Палас, Констант Сакрекьор.
Вълт направи пауза за аплодисменти, които отначало бяха колебливи, но постепенно се разгорещиха, когато войниците по Площада на катедралата започнаха да удрят с копия по щитовете си, а човешкият рев се възнесе над тътена им. Вълт се усмихна доволно от амвона, наслаждавайки се на мига. След минута, когато шумът започна да утихва, той повдигна ръка и отново настана тишина, или поне вътре в катедралата. Навън, вълнението на подгизналата от дъжда тълпа не стихна, докато той не започна да говори отново.
— Народе на Норостийн, това са думите на императора: призив за въоръжаване от устата на Самия Кор. Какво друго можем да сторим, освен да се вслушаме в него? — той се наведе напред: — На Урте има една истинска война и тя е вечна. Това е войната между Доброто и Злото: борбата на Кор с неправедните идоли на езичниците. Затова и бе издигнат мостът — за да пребъде Кор! И ако някой от вас се усъмни, че тази война не е справедлива, че приятелството с неверниците е възможно, нека да се вслуша в следните факти. Първо, не ние, а те нанесоха първия удар, посякоха търговците от Йебусалим. Нашата битка е правдива! Второ, както пише и в Свещената книга на корианството, списана от книжниците на самите благословени Триста, само тези, които следват Кор, са достойни за Рая. Затова и езичниците трябва да бъдат погубени! Трето, тук в Юрос съществува извор на сила, която поставя на колене тирани, деспоти и свещеници-самозванци. Гносисът е мощта на нашия народ, дарът на Кор, наградата за саможертвата на Кориний. Казвам ви като един от наследниците на Благословените Триста: ние единствени владеем гносиса. Езическите богове не са дарили хората си с подобна дарба; неверниците не притежават такава защита и тъкмо това е доказателството за нашата праведност, оръдието на нашата суверенна власт. В ръцете на маговете, гносисът ще озари пътя към победата и подсигури мястото ни в Рая.