Очите на Мийрос светеха от наслада, той вдигна ръка, за да посочи:
— Океанът успява да отнеме от сушата само по няколко метра на година, а и ние успяваме да възстановим скалите. Докато сме достатъчно бдителни, водите му не ще погълнат кулата.
След това се спусна стремглаво, описвайки поредната внезапна дъга, при която почти докоснаха върховете на бурните вълни, и се понесоха отново нагоре над океана. Той ѝ посочи към очертанията на тъмен силует под вълните — стоеше на стотици метри под нивото на водата, но когато вълните се разпръснеха, фигурата изпъкваше видимо.
— Ето го и него — провикна се Мийрос, гласът му изпълнен с неподправена гордост. — Мостът Левиатан се издига над дълбините. Натискът, на който устоява под водната маса, би изравнил планини със земята. Но силата на гносиса и умелата архитектура го поддържат несломим.
Рамита наблюдаваше с отворена уста. Та аз съм просто едно момиче от пазара в Баранаси. Как така се озовах тук?
— Мостът се издига над океана за две години на всеки дванайсет — надвикваше рева на вълните Мийрос. — Небесната ни луна има непостоянна орбита и заедно с други силни влияния, които все още не познаваме добре, оказва по-силно или по-слабо напрежение върху земното кълбо и притеглянето във водите на океана. На всеки дванайсет години това притегляне предизвиква осезаеми отливи в региона, при които мостът изплува на повърхността.
— Какво е „кълбо“? — попита Рамита.
— Кълбото е сфера. Урте има формата на кълбо.
Тя повдигна съмнително вежди.
— Не е вярно, Урте е плосък като диск. Проповедник Дев ми го каза. Всеки го знае.
— Вашият проповедник трябва да дойде някой път в Ордо Коструо, за да получи по-добро образование — засмя се Мийрос. — Светът ни е сферичен, а Луната обикаля около него.
— И Слънцето ли? — смръщи се объркано Рамита.
— О, не, ние обикаляме около Слънцето.
Тя не намираше никакъв смисъл в думите му.
— Вярвай ми, съпруго, тези цикли са строго установени. По моста може да се преминава в продължение на две години, като през всяка една от тях от едната или от другата му страна настъпва пълен отлив — обясняваше Мийрос, докато насочваше килима обратно към сушата.
— Защо? — попита Рамита, надявайки се, че въпросът ѝ не е глупав.
— Много добър въпрос — той я погали с любов по рамото. — През 700-те години потребността от въздушни кораби надхвърляше значително производството им — за построяването бяха необходими години, а поради малката им вместимост, преносът на товари също беше ограничен и съответно цените скачаха главоломно. Търговците монополизираха занаята си и притискаха всички ни. Държаха се като самовластници.
— Започнах да изучавам възможността за построяване на мост, но се сблъсках с много проблеми: самите умения и техника бяха трудни за набавяне, но политическата страна на въпроса беше още по-сложна. Търговците на въздушни кораби не искаха конкуренция, а и двата континента не одобряваха създаването на подобна връзка по суша. Но аз успях да убедя Висшия съвет в Понтус и султана на Хеб, че и двете страни ще спечелят от това. Разбира се, исках да построя моста по-високо от нивото на водата и при най-високия прилив, за да може да се преминава постоянно по него, но когато направихме известни изчисления, установихме, че това не е възможно. Мостът трябваше да се поддържа от земен гносис, което означаваше, че трябва да е застопорен за земята. Ако искахме той да е отворен през цялата година, трябваше да изградим подводни стълбове, високи до дванадесет километра на места, но това не беше по силите ни, не и за да ги направим достатъчно здрави и гъвкави, за да удържат на водното напрежение. За да могат да извличат достатъчно сили от земята, опорните стълбове трябваше да са по-къси. Това означаваше, че трябва да строим само по време на пълния отлив на дванайсет години. Използвахме пет огромни снопа кристал, за да черпим енергия, а това поддържа моста здрав насред вълните. Подводен риф свързва Понтус и Дхаса — без него нямаше да е възможно да го построим. Изградихме и още три кули на една малка група острови на грубо половината разстояние от тук дотам. Висшият съвет и султанът бяха доволни дори с мост с ограничен достъп и наземните търговци бяха силно развълнувани. Търговците на въздушни кораби не бяха много въодушевени, но техният бизнес вървеше добре и без това. Така че в крайна сметка, мостът Левиатан беше компромисно съчетание между техника и политика.