Без да разбира нищо от думите му, Рамита кимна покорно.
Той я погали с любов по главата.
— Мислиш ли, че ще можеш да запомниш това място?
Тя се огледа и кимна енергично и уверено:
— Аачаа!
Той се усмихна и махна с ръка, за да разпръсне отново дебелия слой прах и камъните обратно върху капака, за да го покрият.
— Тогава работата ни тук засега приключи. В кулата сега има инквизитори и не ми се иска да разкривам тунела или теб пред тях — той хвана ръката ѝ. — Да отидем да хапнем, огладнях след всички тези заговори и тайни истории!
Върнаха се в палатката си и той я остави да поспи отново, докато се погрижи за храната. След няколко часа тя се разбуди от миризмата на печено агне, което се въртеше само във въздуха над буен огън. Ухаеше чудесно. Мийрос отпиваше от чаша вино, загледан в кулата. Беше последната седмица от месеца — мрачнолуние и звездите блещукаха на безлунното небе като хиляди диамантени песъчинки.
— Да ви помогна, съпруже? — попита тя и се надигна.
Той се извърна към нея, изглеждаше по-отпочинал отвсякога.
— Мисля, че всичко е готово.
До огъня бяха наредени чинии и чаши, а завити ги чакаха и малки плетени кошнички с плодове, салати и сирена.
— Ела и седни при мен.
Тя се загърна с един шал и седна до него. Говореха си за незначителни неща, като любими ястия от детството им, и наблюдаваха звездите.
— Виждаш ли колко са ярки, когато Луна е на другия край на кълбото? — попита я той.
— Не, не, луната е тъмна, защото Парваси изпива светлината ѝ, за да заискри косата ѝ.
— Така ли прави? А коя казваш беше тази Парваси?
— Казвала сам ви вече — смъмри го тя добродушно. — Парваси е богинята на плодородието и предаността, а аз се молех на нея и Сивраман за деца.
Мийрос чукна леко чашата ѝ със своята.
— И молитвите ти бяха чути.
— Разбира се. Парваси винаги чува молитвите на верните съпруги — отвърна тя по навик, преди да се сепне вътрешно.
Може би тези деца бяха наказанието на Парваси за измяната ѝ — но как един нов живот би могъл да бъде наказание? Моля те, Парваси, позволи ми да отгледам тези деца, който и да е баща им!
— А Парваси такава нежна богиня ли е като добрата ми съпруга? — запита Мийрос закачливо.
— Парваси е добродушна, но когато усети опасност се проявяват други нейни ужасяващи качества. Когато над земите тегне зло, тя приема формата на жената-воин с множество ръце, пълни с оръжия — Дарикха, възкачила се на тигър. Тогава е направо безпощадна — тя вирна леко брадичка. — Лакхските жени са предани, но са и смели, също както страхопочитаемата Дарикха.
Той се вгледа в лицето ѝ.
— Да, у теб има безпощадност — не се откроява лесно, но понякога сама я разкриваш. Устременост. Смелост. Притежаваш много качества, които ще ти служат много добре, когато станеш маг.
Тя потрепери при мисълта и Мийрос усети уплаха ѝ.
— Не бива да се страхуваш. Гносисът е част от нашата същност и ти също ще се научиш да го приемаш, уверявам те — той я погали по ръката. — Когато се загърнеш с мантията на маг, ще те науча как да бъдеш и като Парваси, и като Дарикха.
Тя преглътна мъчно и извърна поглед. Прекалено много чувства я изпълниха отвътре.
Защо ви уважавам толкова много, дори се привързвам към вас, когато обичам Казим и копнея така за него? Как ще понеса всичко, което предстои?
— Изглеждаш ми тъжна, Рамита.
Тя вдигна поглед към него. Нарече я Рамита, не просто „съпруго“ както винаги, а Рамита. Тя преглътна буцата от чувства в гърлото си.
— Не съм тъжна, аз просто… съм объркана. Толкова много неща се случват — децата, непознатите земи. Понякога не знам дори къде започва и къде свършва денят ми.
Той я придърпа към себе си и я целуна по челото.
— Рамита, ти се превърна в много скъп човек за мен. Гордея се с теб, с това как успя да се приспособиш толкова бързо. Знам, че ти е трудно да си толкова дълго сама и заключена в палата. Обещавам ти, че когато Лунният отлив приключи, двамата с теб ще заминем с децата ни за Баранаси, за да се срещнем със семейството ти. Ще се разходим по безопасните земи, където ще вървиш свободно. Знам от колко много неща се отказа заради този брак. Всички други около теб спечелиха от постъпката ти, а само ти изгуби и въпреки това ми даде толкова много. Знам, че е прекалено за такъв старец като мен да очаква любов от младо момиче като теб, но те моля, повярвай ми, щом ти кажа, че ще те защитавам и ще се грижа за теб до деня на смъртта си. Държа на теб повече отколкото можеш да си представиш, скъпа моя.