— Какво?!
— Стига си повтарял „какво“ и вземи се успокой. За наше добро е. И без това нямахме друг избор.
— Какво сте направили?! Все пак тайната е на трима ни, да ме вземе Кор!
— О, много умно казано от глупака, който си остави ръцете по документите на Вълт, за да го открият по-лесно — сопна се Рамон. — Искаш ли помощ да се измъкнеш, или предпочиташ да живееш тук до края на живота си?
Аларон се опули насреща им, чувствайки как земята под краката му се изплъзва.
— На кого казахте? — попита той с усилие.
Приятелите му се спогледаха неспокойно.
— За наше добро е — повтори Ким.
Тя вдигна поглед към капака и Аларон осъзна, че го бяха оставили отворен.
— Можете да влезете — провикна се тя плахо и по стълбите се появиха нечии ботуши и след тях мъж в мантия, който бавно свали качулката си, под която се разкриха руси кичури коса, спускащи се по правилно изваяно лице.
— Мьорин?! — разфуча се Аларон. — Казали сте на Джерис Мьорин — какво си мислехте, по дяволите? Той работи за Вълт, идиоти такива…
Капитанът на Стражата вдигна ръка, затвори капака и отвърна спокойно:
— Всъщност, не работя за него. Служа на закона и на града си Норостийн.
— Да бе! Всеки знае, че Стражата се гуши в джоба на губернатора! — Аларон изгледа кръвнишки приятелите си. — Не мога да повярвам, че сте го направили.
Ким се опита да го хване за ръката, но той се отдръпна ядно.
— Аларон, той дойде в къщата ти, когато двете с майка ти бяхме сами. Защити Тесла и ни покри пред Вълт. Сега той му е бесен…
— Откъде пък си толкова сигурна?
Тя се намръщи.
— Ох, Аларон…
— Няма как да си, нали? Имаш неговата дума, да, но най-вероятно двамата с Вълт работят заедно и той вече знае точно къде се намираме. Предполагам, че си му изпяла всичко вече…
Думите му не достигнаха до Мьорин. В ръката му искреше фунийка гностична светлина и окъпваше лицето на Яриус Ленгстрит.
— В името на Кор, истина е! Намерили сте го…
Той падна на колене и хвана ръката на генерала. Ленгстрит го гледаше с празно изражение.
— Генерал Ленгстрит, слушам вашите заповеди, сър, как мога да ви служа?
Тримата погледнаха слисано, когато капитанът се просълзи, но Ленгстрит продължаваше да го наблюдава с безразличие и напълно пусто изражение.
— Не ме ли помните, сър? Мьорин, боен специалист, трети отряд на Девети…
Възрастният мъж така и не помръдна и най-сетне Мьорин погледна Аларон.
— Той да не е…?
— Казах ви вече, не помни нищо — обади се Ким леко раздразнено. — Мъжете никога не слушат.
Мьорин се поклони и се изправи, а погледът му не се откъсваше от Ленгстрит.
— Не бихте разбрали какво означава това за мен, но ще ви кажа едно: по време на Бунта генерал Ленгстрит ни спасяваше толкова много пъти. Двамата с Роблър бяха нашите предводители, творци на чудеса. Почти винаги врагът ни превъзхождаше с десет или повече пъти, но ние винаги успявахме да оцелеем. Знаеха имената дори на най-нисшите войници, особено старият Яри. Обожавахме го — все още го обожаваме. Изминаха осемнайсет години, а сякаш беше вчера… — той замига усилено. — Мислехме го за мъртъв, а вие сте го открили! — той погледна Ким. — Признавам, не повярвах на думите ти.
Рамон извърна поглед настрани.
— Яриус? — повика го той и генералът се обърна към него. — Разпознава името си, когато някой го повика — обясни той на Мьорин. — Вградено е в това, което си е причинил.
Докато Рамон разказа спокойно за предположенията им относно Ленгстрит, Ким сложи ръка на рамото на Аларон.
— Виж, знам, че не ти харесва, но в крайна сметка трябваше да избираме — Вълт или Мьорин. Майка ти каза, че можем да му вярваме. Без него със сигурност ще ни хванат. Вълт се върна и вече успя да обискира кервана на татко. Капитанът единствен може да ни защити.
Аларон седна и зарови глава в ръцете си.
— Това си беше нашето издирване — нашето! Ние открихме генерала. Нуждаеше се от помощ и ние му помогнахме. Дори да предположим, че сте прави за Мьорин и че не е наистина довереното куче на Вълт, току-що издадохте информацията ни за всичко — той посочи грубо към Мьорин. — Какво ще направи той, ако намерим знаеш-какво? Ще ни остави да си го вземем? Не мисля…
— А Ленгстрит би ли ни оставил? — отвърна Рамон и въздъхна тежко. — Разбери, Ал, все някой ще се опита да ни го вземе. А поне капитанът се е доказал като свестен човек.
— Той разбра, че в дипломната ми работа казвам истината и оттогава ме следи — изръмжа Аларон и извърна поглед към Мьорин. — Шпионирате ме с надеждата, че ще ви отведа до проклетата Сцитала, за да може после да се вдигнете отново на бунт.