— А ако не ви? — попита Аларон.
Мьорин вдигна поглед към него.
— Ако не желаете помощта ми и сте готови да се изправите сами срещу Вълт, не мога да ви спра. Не съм човекът, който би ви принудил. Но ви моля, не го правете. Белоний Вълт не е като никого, с когото сте се сблъсквали досега. Като генерал беше посредствен и себичен, но когато стане дума за интриги, се превръща в истинска змия и обича да се съревновава на живот и смърт. Има свои хора и на най-висшите позиции в обществото, дори в Палас — така е, всъщност губернаторът ни е дясната ръка на Палас в Норос. Не прощава, ако някой го обиди, а враговете му не оцеляват за дълго — сега и аз съм сред тях. Щом службата ми приключи, ще си отида бързо и болезнено. Ако разбере какво търсите, ще ви намери веднага. Ще си го постави като най-важна цел. Тръгна си от мисията си в Йебусалим, за да дойде тук. Добре знае какви са залозите този път.
Той замлъкна, за да могат тримата да осъзнаят добре предупрежденията му, и продължи:
— Баща ти и майка ти ме познават, Аларон, както и бащата на Кимбели. Познавам леля ти Елена, дори бях влюбен в нея известно време. Затова умолявам те: довери ми се.
Аларон усети как всички погледи се съсредоточиха върху него, дори този на Ленгстрит. Защо пък аз да решавам?, помисли си сърдито той. Потри ръце в немитата кожа на лицето си, грапаво от наболата му брада. Какъв избор имаме въобще? Вече сме си сложили главите в торбата. Играем си на ловци на съкровище, но тъкмо то ще ни унищожи. А не мога да се крия тук до края на живота си.
Той си спомни за унижението, което понесе при представянето на дипломната си работа. Сам си надявах примката около врата, а той се опита да ме предупреди. А и Джина каза, че е писал писма в моя защита… Той наведе примирено глава, изправи се на крака и подаде ръка на капитана.
— Ще се опитам да ви дам шанс — измънка той под носа си.
Мьорин се изправи и стисна здраво ръката му.
— Няма да те разочаровам, Аларон Мърсър — той погледна другите. — Давам думата си да ви предпазя и да си върнем генерала: заклевам се в гносиса си.
Аларон, Рамон и Ким се спогледаха, а Рамон кимна решително и се обърна към Мьорин:
— Е, тогава по-добре да ви въведем в ситуацията…
Разказаха му всичко, превеждайки го през целия им път до различните открития, но когато дойде време да разкажат за случилото се в гробницата на Де Савиок, Аларон внезапно се спря. Достигнал до този момент на разказа, той замлъкна и потърси внимателно съзнанието на Рамон.
<Е, какво ще му кажем? Ако е честен с нас, веднага ще разберем дали сме чак такива глупаци, или не.>
<Ти винаги си си бил глупак, Ал>, смигна му Рамон. <Май нямаме друг избор. Или му се доверяваме, или не. Няма средно положение.>
Аларон изрече на глас:
— Последната следа, която открихме, беше в една гробница, в която призракът на кучето му ни заведе. Мислим, че става дума за името на някакъв даемон и че ако го призовем, той ще ни даде кристала със спомени, който Ленгстрит сам е създал и скрил. Но преди да ви разкрием за каква следа става дума, ще трябва да се съгласите да я използваме всички заедно тук.
Мьорин се усмихна леко.
— Все още не ми вярвате достатъчно, а? Добре, съгласен съм — той посочи към кръга на пода. — Предполагам това там не е само за украса — той го обиколи и разгледа внимателно. — Много добре е нарисуван този кръг.
— Компетентен ли сте във вещерството, капитане? — попита предпазливо Рамон.
— Една от силните ми способности е — отвърна той.
— Аз ще извърша призоваването — намеси се Аларон.
Мьорин смръщи чело:
— Сигурен ли си, момче? — той вдигна въпросително вежда, след което хвърли поглед към Ким. — Разбирам, че имаш амулет, но това призоваване едва ли ще е лесно. Не знаеш какво създание е избрал Яри.
Аларон се изправи. Събери увереност. Стегни се.
— Ще го направя — той се огледа предизвикателно.
Мьорин наклони глава с интерес.
— Много добре. Но ще ти трябва още един външен кръг, с който да предотвратиш достигането на енергийните вълни, които призоваването ще създаде, до Вълт или някой друг маг. Мога аз да го начертая, но след час трябва да поема нощната си смяна. Нека да се съберем отново утре вечер, когато съм приключил работа и съм се наспал. Ще направя заглушителния кръг, а след това господин Мърсър ще пристъпи към призоваването. Съгласни ли сте?
Звучеше приемливо, а и Аларон не беше готов да се захване с призоваване сега, не и след тази нова изненада.
— Ако можете да донесете и някаква топла храна, ще е още по-добре — отвърна дръзко Аларон. — С генерала не сме хапвали нормална готвена храна от дни. Трябват ни и още одеяла. А можете ли да изхвърлите отходната кофа?