Мьорин повдигна вежди.
— Богове, добре изпробваш търпението ми, момче.
Ким пристъпи между двамата.
— Дразни така всички ни, капитане. Част от чара му е.
Беше късен следобед, когато Аларон се разбуди първо при пристигането на Ким, а след това и на Рамон. Сготвиха с огнен гносис храната, която бяха донесли, нахраниха генерала и се настаниха угрижено, докато изчакат да пристигне Джерис Мьорин. Или Белоний Вълт.
— Вярвате ли на Мьорин? — попита Рамон, премлясквайки парче меден кекс.
— Опитвам се — Аларон попи челото си, потеше се, въпреки хладнината в мазето. — Мисля, че би направил всичко за генерала. Не съм убеден обаче колко би направил за нас, ако стане напечено.
— В Силация обичаме да казваме: „Покани приятелите си на вечеря, а враговете си на закуска“. Означава, че трябва да си много бдителен. Нека и ние направим така, какво ще кажете?
Мьорин пристигна скоро след това, загърнат в тъмна вълнена дреха. Пристъпи първо към генерала и го огледа разтревожено.
— Грижили сте се добре за него — призна той и се присъедини към тях около кръга за призоваване. — Вълт, разбира се, си има доносници и сред моите подчинени, но аз знам кои са. Беше лесно да ги заблудя — той погледна Аларон. — Е, все още ли си решен да го направиш?
— Разбира се — отвърна раздразнено Аларон.
— Тогава да започваме? Сега ще начертая и заглушителния кръг.
Тримата млади магове наблюдаваха с интерес как капитанът се справя със задачата. Бяха учили техниката на изработка, но Рамон така и не я усвои, а Аларон я беше забравил — никога не се бе замислял, че ще има нужда от подобна потайност. След един мъчителен час, Мьорин сля сребристия прах с енергийна искра и заяви, че е готов.
— Господин Мърсър, сцената е ваша.
Аларон пое дълбоко дъх, хвърли поглед към Рамон за кураж и изрече:
— Добре, ето какво открихме. На един надгробен камък видяхме инициалите Я. Л., а под тях имаше надпис: „Voco Arbendesai“. Мислим, че е заклинание за призоваване на даемон.
— А какво означава „Арбендесай“? — попита Ким.
— Не е нужно да означава каквото и да било — отвърна Аларон. — Смятаме, че е име — вещерите дават имена на даемоните и ги обвързват с тях, за да могат да ги призовават когато поискат. Файръл ни учеше как става. Веднъж нарекох един „Заешката шапчица“ — той се изчерви леко от детинското име, което бе избрал.
— Моят пък се казваше Кимбели — подсмихна се Рамон. — Какъв беше грозен само!
Ким направи неприличен жест с ръка към него.
Мьорин се намеси изсумтявайки:
— „Voco“, последвано от някакво име, е обичайната фраза за призоваване на даемони. Съгласен съм с идеята ви. Но имайте предвид, че е много вероятно този „Арбендесай“ да е по-силен от даемоните, с които сте се свързвали в колежа — той се обърна сериозно към Аларон. — Предпочитам да оставиш аз да го направя.
Аларон знаеше, че предложението му е разумно, но поклати глава:
— Аз ще го направя.
Вътрешно се бореше със себе си, за да се успокои: Изчисти мислите си, освободи се от страничните неща, които те разсейват, от страховете и гнева. Бъди уверен. Целеустремен. Съсредоточи се.
Подобни думи биха могли да се насочат към всеки един гносис, но бяха изключително необходими за вещерството, защото при него неувереността можеше да бъде смъртоносна.
Той пристъпи в заглушителния кръг на Мьорин и го активира, след това премина защитния втори кръг и задейства и него. Въпреки че той можеше да премине отвъд него, ако реши, душите не можеха да го пристъпват. Щеше да е заключен вътре с каквото и да призовеше. Той се обърна към вътрешния кръг и произнесе:
— Енгей.
Руната на началото. Надписите и линиите пред него пламнаха със сребрист блясък. Сноп светлина се издигна пред него, извисявайки се малко над главата му. Въздухът се изпълни с мирис на изгоряло и нажежено. Мога да се справя.
Извън кръговете за призоваване приятелите му го бяха наобиколили в готовност да се намесят при нужда. Дори генералът наблюдаваше. Грубоватото му лице беше ведро, но светлината се улавяше обезпокоително в очите му.
Аларон се извърна обратно към вътрешния кръг. В центъра му, където трябваше да се появи и призоваваният дух, той постави купа вода, в която сложи няколко капки от собствената си кръв, за да създаде връзка, по която да пропусне гносиса си. В нея лежеше и тялото на мъртъв гарван, в което даемонът щеше да се всели. Държеше дълга дървена пръчка в лявата си ръка, с която да насочва енергията си. В дясната му ръка стоеше амулетът, който Ким му беше дала. Издиша продължително. Да се залавяме за работа.