Аларон вдигна пръчката, постави върха ѝ в купичката със сместа и остави гностичната си енергията да се излее от него. Издърпа я и течността обгори върха ѝ и остана да тлее по тънкото дърво.
— Арбендесай — призова той спокойно, примесвайки гласа си с гносис, за да го разпространи из света на привиденията.
Продължи да повтаря името отново и отново с меко нашепване:
— Арбендесай… Арбендесай…
Няколко минути не се случи нищо. Аларон усети как останалите пристъпваха неспокойно от крак на крак. По дяволите, бях сигурен…
Нещо в кръга изсъска.
Аларон едва не отскочи назад, когато от кървавата вода започна да се издига пара, която се вля в тялото на гарвана. Птицата се изправи внезапно, размаха криле и изви предизвикателно крака и гръбнак. След това се съсредоточи върху него.
Кор да ми е на помощ… Той усети как и останалите се приведоха напред.
— Арбендесай!
Безплътен смях зазвуча в съзнанието му.
<Кой пък си ти, глупако? Не си Ленгстрит.>
Аларон се подготви за неизбежното нападение. Невидими нокти се вкопчиха в мозъка му и сякаш целият свят се разлюля, като лодка, подмятана от океанските вълни. Лице с жилава кожа и огромни щръкнали зъби изсъска срещу него и той едва не загуби равновесие. Илюзия е, напомни си той, стоиш прав в кръга. Но тясното мазе се изпари и изведнъж Аларон се озова в обширната зала за приеми на двореца. Беше се върнал към церемонията по дипломиране. Кралят го зяпаше оглупяло от високо. Подпухналият и враждебен Люсиен Гавий огласи гръмко присъдата му: ПРОВАЛ!
Зад Гавий изникваха ред след ред стотици Малворн-Андеварионовци, Франсис-Доробоновци, Сет-Корионовци и Борон-Фънтовци, които напяваха, извисявайки в кресчендо:
— Провал, провал, провал, провал…
Пристъпваха към него и го сочеха заклеймяващо.
Опита се да ги заглуши, но крясъците им пронизваха черепа му като ножове, все по-високо и по-силно.
— Провал, провал, провал, провал, провал!
Присъединиха се още хора — баща му, майка му, а от прогорените ѝ очни орбити се стичаха сълзи. Рамон напяваше безгрижно. Дори Ким беше там — отъркваше се в един от Малворновците и го целуваше, докато той награбил я, ѝ бъркаше в блузата.
Провал, провал, провал…
Но аз не се провалих на изпита — скъсаха ме заради Вълт. Ще трябва да се постараеш повече. Той запрати син огън по даемона и от него се отрони пронизителен писък.
— Подчини се, Арбендесай! — изрева Аларон.
Но даемонът не се сплаши така лесно — продължи да изпраща образи: побоищата, които понасяше от Малворн; развратни сцени на съвкупление между Ким и Малворн; Рамон, провисен на куки за месо и крещящ до смърт — всякакви картини, които да извадят Аларон от концентрацията му. Той се отбраняваше, запращаше по даемона вълни от болка, огън и лед. Създанието виеше и пищеше, кълнеше и ревеше гръмко и продължаваше да го залива с образи: очите на Тесла избухваха в пламъци, а тялото на Ван лежеше мъртво в канавка във Верелон, докато накрая Аларон не избухна в неудържим гняв и засипа даемона с камшичести удари от гностичен огън.
Ненадейно нечия ръка докосна рамото му и той едва не подскочи уплашено. Беше Мьорин. Ръката му блещукаше, а гласът му трепереше от болката при проникването в защитния кръг.
— Успокой се момче. Спечели. Не го убивай сега.
Аларон погледна надолу, където гарванът се гърчеше безсилно, изпоцапан в сместа за призоваване, а от опърлените му пера се вдигаше пушек.
— О! Опа… — той спря гностичните си удари. — Ам, Арбендесай, подчиняваш ли се?
— Дда — изкряка изнемощяло птицата. — Казах го вече три пъти, по дяволите! На вашите заповеди, преентусиазирани слабоумнико!
Рамон се засмя с глас.
Аларон хвърли смразяващ поглед към приятеля си.
— Трябва да… — той замълча и се огледа. Не беше очаквал да стигне до тук. — Ам, хора, какво точно искаме да направи за нас?
Рамон се изкикоти отново:
— В името на Сол и Луна, такъв си аматьор! Искаме да ни даде кристала със спомени или следващата следа.
— Точно така, искаме да ни…
— Не съм глух — сопна се раздразнено гарванът. — Това ли са вашите заповеди?
— Ам, да.
Гарванът се поклони леко и скочи на ръба на купичката.
— Слушам, господарю — заяви той иронично.
Аларон погледна въпросително Мьорин, който му кимна в отговор. Внимателно Аларон свали защитата на кръговете и отстъпи назад. Понякога на духовете им щукваше да се опитат да убият заклинателя, дори на този етап. Но гарванът едва се издигна във въздуха и замаха несръчно с криле из стаята, като изскимтяваше всеки път, щом се удареше в някоя стена.