— Какво правиш? — попита го Аларон най-сетне.
— Уча се да летя, очевидно. Да не мислиш, че съм гарван в отвъдния свят? Или пък че съм бил приживе?
— Че какъв си бил? — попита любопитно Аларон.
— Прецакан, доколкото си спомням — птицата кацна на един стол близо до генерал Ленгстрит. — Това дърто копеле ме призова преди осемнайсет години и ми даде име. Щом му върна скритото съкровище, мога най-сетне да съм свободен от тази проклета връзка с него и да продължа напред. Така че, ако нямате нищо против, смятам да се залавям за работа.
Аларон го изгледа подозрително.
— Ще те наблюдавам — предупреди го той.
— Да, да — отвърна изморено гарванът. — В интерес и на двама ни е да свърша каквото ми е наредено. Просто ме остави да се захващам вече, а?
Изстреля се във въздуха и право към капака, отметна го със собствения си гносис и изчезна в нощта.
Аларон се олюля, замаял се внезапно. Мьорин го потупа по рамото:
— Добра работа, момче. Сега трябва да го следиш в съзнанието си, за да се увериш, че никой няма да се намеси и да му даваш енергия, ако се нуждае. Ние ще пазим.
Седна да се подготви, а Рамон се изправи пред него и му стисна ръката:
— Добра работа, Ал! — ухили се той — Интересно подсъзнание имаш. Ясни и ярки образи.
— М?
— Не осъзна ли, Ал? Виждахме всичко, с което те нападаше онзи даемон.
Аларон прехвърли отново менталната им битка в ума си. Дипломирането… Ким и Малворн… О, Пресвети Кор…
Рамон се изкикоти.
— Интересна гледка беше, само това ще кажа.
Аларон погледна бегло Ким, която повдигна вежда и го изгледа в отговор.
— Мога да ви обясня — не е като да си мисля подобни неща… той просто се опитваше да ме разконцентрира…
Ким го погледна вледеняващо:
— Е, кой беше онзи хубавец от дипломирането ви? Сигурно ще можеш да ни уредиш някоя среща, щом мислиш, че онези неща, които правехме с него, ще ми харесат? — гласът ѝ можеше да издълбае и метал.
— Оставете го на мира — обади се Мьорин. — Даемоните използват срещу теб всичко, за което могат да се хванат. Когато аз самият трябваше да призова един даемон видях такива неща, от които ще ви побелеят косите, а си мислех, че съзнанието ми като цяло е чисто. Така че трябва да признаем, че Аларон устоя геройски. Видяхме по-малко от половината битка, а той я спечели.
Аларон погледна с благодарност капитана. След това затвори очи и изпрати съзнанието си след даемонския гарван, който се носеше в нощното небе над града.
Арбендесай се върна за по-малко от два часа, перчейки се надуто. В ноктите си държеше малка кожена кесийка, покрита с петна от влага и стара мръсотия.
— Ха! Намерих я без проблем — постави кесийката в ръцете на Аларон и зачака развълнувано наградата си. — Искрено бих се зарадвал на малко сиренце — заяви многозначително птицата. — Не съм хапвал сиренце откакто видях за последно стария проклетник в ъгъла. А така го обичам!
Мьорин извади едрия кварцов кристал от торбичката и го разгледа, потвърждавайки, че съдържа правилната гностична енергия преди Аларон да даде щедър резен твърдо сирене от собствената си дажба на птицата. Когато животното го изяде и примлясна с човка, Аларон освободи духа му, а тялото на току-що издъхналия гарван остана в кръга за призоваване. След това тримата загледаха Мьорин с равни дози боязън и нетърпеливо очакване. Той единствен сред тях бе виждал кристал със спомени преди това.
— За да се освободи енергията на кристала обаче, е необходимо да се установи определена връзка — обясни им той. — Ще отнеме известно време и усилия.
Поставиха генерала да седне удобно и Мьорин преряза дланта му. Ленгстрит не помръдна, стоеше и наблюдаваше кристала с любопитство, сякаш знаеше какво представлява. Мьорин притисна кървавите му пръсти в него и докато установяваше гностичното съединяване между кръвта и кристала, от него бликна светлина, а капитанът започна бавно да захранва връзката. От стареца се отрони внезапна въздишка и той се сви назад изпъвайки гръб.
Ким едва сподави писъка си.
— Добре ли е? — прошепна тя.
Мьорин провери пулса и дишането на Ленгстрит.
— Нищо му няма — потвърди той. — Ще отнеме часове — добави след това, — а аз трябва да се връщам на служба, преди да забележат отсъствието ми. Ще трябва тримата да захранвате на смени внимателно кристала с лек, но постоянен поток от гносис. Светлината, която се излъчва от него, не трябва да надвишава светлината на една свещ. Ще се справите ли? Госпожице Кимбели, искаш ли да започнеш?
Както винаги, Ким се учеше бързо. Мьорин се удиви от дарбата и силите ѝ.