Мьорин кимаше одобрително на думите му, но Аларон се нуждаеше да погледне към Рамон за увереност преди да се съгласи. Ким даде съгласието си последна, борейки се видимо със съмненията си.
Ленгстрит ги подкани да съберат ръце заедно в кръг.
— Нека от днес бъдем Ордо Пацифика: Орден на мира. Ние, петимата ще сме Вътрешният кръг, равни помежду си и отдадени на целта си да установим мира в Юрос. Мирът ще е нашият флаг. Войната е нашият враг. Приемаме ли всички?
Аларон не можеше да повярва какво му се случва — подобни клетви сключваха само легендарните магове, а не разнородни групи от хора като тях. Изглеждаше му превзето. Аз съм провален маг, замисли се той. Ким е римонка, а Рамон е силацианец. Беше невъобразимо. Но ето, че сме тук и изглежда постъпваме правилно. Той огледа лицата в кръга им. Всяко едно му се стори изпълнено с решителност и това му даваше смелост.
Отпуснаха ръце и отново се разположиха наоколо. След няколко секунди, Ленгстрит проговори отново:
— Сега трябва да си върнем Сциталата, преди да ни обвинят, че броим пилетата си преди да са се излюпили. Ще се изправим пред няколко трудности: зарових я надълбоко, а все още имам малко проблеми с използването на гносиса си.
Той вдигна ръка и с напрегнато изражение успя да възпроизведе много скромно количество гностичен огън.
— Първо — не съм във форма, и второ — Вълт ми е поставил оковаваща руна. За щастие, след превръщането ми в Първонаследник силата ми превишава неговата и това явно ми е позволило да използвам инстинктивно гносиса в определени моменти, както ми разказахте. Както виждате, все още мога да възпроизведа нещо дребно, когато се опитам. Но за да съм полезен, руната трябва да се премахне напълно — мога да го направя и сам, но така Вълт ще разбере къде съм.
— Има ли нужда въобще да разваляме руната? — попита Рамон. — Не можем ли да вземем Сциталата без вас?
Ленгстрит се замисли.
— Вероятно да — ще ви са необходими известна доза земен и воден гносис и познанието къде да търсите. Не знаех кой ще се заеме да го търси, затова не съм го обградил с прекалено силни защити, които само един Първонаследник може да свали. Стремях се следите да насочват правилните хора към него, но и да държат погрешните настрана.
— Можем да свалим оковаващата руна по всяко време — отбеляза Мьорин. — Но не можем да си позволим да ни открият — той присви устни замислено. — Самата Сцитала не притежава ли сила, която можем да използваме, щом я намерим?
Генералът поклати глава:
— За жалост не. Фълчий казваше, че Сциталата не е някакъв артефакт с осезаема сила, а съкровищница на знание: как да приготвим амброзията по такъв начин, че да отговаря напълно на качествата на приемника. Безполезна е в битка.
— Е, къде е тогава? — Аларон най-сетне успя да зададе изгарящия го отвътре въпрос.
Ленгстрит го погледна:
— Ха! Разбира се, все още не съм ви казал, нали? Под водите на езерото в подводната част на Стария град. И по-точно се намира в постамента на счупена стара статуя на краля. Прибрана е в метален цилиндър с диаметър около двадесет сантиметра, дълъг шестдесет сантиметра и покрит с олово, за да изолира влагата — той вдигна поглед към всички. — Трябва да стигнем незабелязано до центъра на града и един или повече от нас ще влязат във водата, за да я открият — хубаво е един от тях да съм аз, защото знам точно какво да търся.
Центърът се намираше на около километър и половина на север от тях сега и се простираше около бреговете на езерото. Оттам ги деляха двайсетминутна разходка по улици с нощна охрана. Ленгстрит им даде подробни разяснения за пътя и местоположението на статуята в случай, че се наложеше да се разделят.
— Какви са шансовете да ни хванат по пътя? — попита Аларон.
— Почти никакви, ако си стоиш тук — отвърна Рамон.
— А?
— Замисли се, Аларон — Вълт разпознава твоето лице и име. Не може да открие генерала, Мьорин може да го блокира, а мен и Ким дори не познава — по-безопасно е, ако не си с нас.
— Но… — Аларон се опули в недоумение.
— Знам, amici, но така е по-разумно. Ти си като гръмоотвод, по който гръмовете могат да връхлетят всички ни — той вдигна безпомощно ръце. — Съжалявам.
— Той е прав, Аларон — каза Мьорин. — Виж, няма никакво значение кой от нас ще я вземе, след това ще е на всички ни. Ще излезем само за около час, а след това ще помислим как да изнесем Сциталата извън Норостийн.
Аларон се свлече и обгърна коленете си с ръце. Прави са… но не е честно. Седеше като вцепенен, докато другите се подготвяха, събираха оръжията си и се загръщаха отново в наметалата си. Облечен в някакви стари дрехи на Ван, които Ким му беше донесла, Ленгстрит изглеждаше много по-самоуверено сега, примирил се със стечението на обстоятелствата и решен да оползотвори напълно възвръщането на паметта си. Втъкна меча в колана си, а по лицето му се изписаха хиляди спомени.