Аларон се замисли за момент.
— Не знам… Въпреки че някои казват, че сме се сдобили с гносиса си по повелята на Кор, пределно ясно е, че всъщност е нещо, с което се раждаме. Не съм срещал много магове, които могат да се нарекат светци — добави той, мислейки си за Малворн и приятелчетата му.
— А даряването на възвърнатите знамена беше просто тактика, с която да си подсигурят набирането на армия — каза Рамон, а изпълнените му с живот очи засияха. — Никой от Норос на практика не участваше в последния Поход.
— Така че наистина — заключи Аларон — всичко беше просто едно голямо представление, с което да увеличат бройките си. Но защо въобще императорът е решил да изпрати войските си от другата страна на моста през 904-та, тате? Не е ли изкарвал цяло състояние от данъците и таксите на търговците?
Ван изпусна кълбо димът лулата си.
— Какво ви казват в училище? — попита той, отново отговори с въпрос на въпроса му.
— Казват ни, че императорът е получил видение, изпратено му от Кор, че трябва да спаси света от езичниците — изсумтя Рамон.
Ван се усмихна бегло:
— Това е най-старата стратегия на земята: обяви своя Бог за единствен на света и враговете ти на момента ще станат зли същества. Бях там в онзи ден, когато първите въздушни кораби се появиха над Йебусалим. Никога няма да го забравя.
И никога няма да разкажеш за него, помисли си Аларон. Това беше денят, в който съпругата му, майка на Аларон, бе ослепяла.
Но за негово учудване Ван продължи:
— Капитаните на корабите ни съобщиха, че султанът събира своя армия, която да изпрати към моста — казаха ни, че са тук, за да защитят търговците ни от сигурна смърт. Не знаехме дали казват истината, но, в действителност, това бяха първите години, в които разорени семейства на магове започнаха да женят децата си в търговски фамилии, в замяна на зестра с щедри размери. Благодарение на обмена с Изтока, много търговци бяха забогатели значително и традиционният ред в обществото бе на път да се разпадне. Някои вярваха, че разрушаването на източната търговия е единственият начин този процес да се забави или прекрати.
Аларон се надяваше на още, но баща му замлъкна и те продължиха по пътя си в пълна тишина, Рамон смучеше някакви твърди захарни бонбони, а Ван пушеше лулата си. Аларон опита да си представи какво ли е било в Кеш, когато баща му е срещнал майка му, влюбили са се и е спасил живота ѝ.
— Мърсър! Внимавай в час! — изръмжа Файръл.
Аларон се окопити. По дяволите.
— Извинявам се, сър, опитвах се да си спомня формулата за изчисляване на вектори.
Двамата с Рамон бяха прекарали почти цялата нощ в разговори и мечти за бъдещето им след завършването, но сега отново бяха в мрачната, покрита с мъх сграда на колежа. „Турм Заубърин“ се помещаваше в древен замък на поне четиристотин години. Файръл, най-неприятният му учител, беше качил крака на бюрото си и подхвърляше напосоки въпроси за преговор към целия клас. Аларон не го бе слушал известно време.
— Добър опит, господин Мърсър — подсмихна се Файръл, — но преговорихме висшата математика още предния час. Сега сме на теория на магията.
Сега я втасах.
— Налага ли се да повторя въпроса си? — петимата чистокръвни се изкикотиха. Рамон се облегна назад, клатейки глава.
Аларон се изчерви и сведе глава:
— Да, моля, сър. Съжалявам, сър.
Файръл извъртя очи и приглади черната си козя брадичка.
— Добре, така да бъде. Правим преговор за изпитите — спомняш си за тях, нали? Въпросът ми към теб беше много прост — да изброиш четирите типа гносис и да обясниш какво ги определя. Мислите ли, че ще успеете да се справите, господин Мърсър?
Аларон въздъхна с облекчение. Ох, добре, това е лесно. Изправи се и започна:
— Съществуват четири проявления на гносиса. Първото е чародейството, което се занимава с осезаемото и неодушевеното: с елементите. Четирите учения на чародейството са Огън, Вода, Земя и Въздух. След него идва херметическата магия: осезаемото и одухотвореното; разглежда живите същества, нас самите и околните. Четирите херметически учения са изцеляване, морфизъм — умението да променяш формата си, анимизъм и силванизъм — природната магия. Третото — теургията обхваща неосезаемото и одухотвореното, състои се в използването на гносиса за усилването на невидими сили като укрепването на собствения си гносис, лекуването на душевното състояние на живите, изцеряването на лудостта, умиротворяването или емоционалното манипулиране на хората. Четирите учения на теургията са спиритуализъм, мистицизъм, хипнотизъм и илюзионизъм. Последното проявление е магьосничеството, то се занимава с неосезаемото и неодушевеното; гносисът се използва за връзка със света на душите — или с други думи, света на мъртвите — с цел да увеличим силите си, да разберем повече за миналото, бъдещето или настоящето. Четирите учения на магьосничеството са вещерство, ясновидство, пророкуване и некромантия.