Рамон потупа Аларон по рамото:
— Няма да се бавим, amici, обещавам.
Аларон стоеше и наблюдаваше как Рамон повежда останалите по стълбите, Мьорин вървеше след него. Ким му махна леко и му смигна.
<Връщаме се след минутка, Аларон.>
Рамон бутна капака да се отвори, когато нещо изсвистя, силацианецът изстена, преви се на две и стиснал корема си се стовари назад върху Мьорин. Аларон извика от ужас, когато съзря перата на края на стрела, стърчаща от корема на Рамон. Мьорин го улови, извъртя се и преви тяло, за да го предпази от пламъците, които се изсипаха надолу по стълбите.
35.
Гълтач на души и асасин
Езичници
При всички религии онези, извън тяхната вяра, са наричани езичници — врагове, чието съществуване само по себе си застрашава душите на праведните, защото ако езичниците могат да съществуват без техния Бог, по този начин подкопават вярата на правоверните. Затова всички религии воюват с другите, които ги отричат. Поне амтехианите са искрени в желанието си да положат абсолютно всички езичници под меча си. Корианството изповядва изтъркани слова за толерантност, но е отговорно за смъртта на също толкова много.
Казим коленичеше в молитва, сам в най-големия Дом ал-Ахм в Йебусалим — свел глава пред небесата молеше Ахм за прошка и благословия. Едва сега започваше да осъзнава неизмеримостта на мисията си. Не, никога не го бе мислил като просто игра, но и тренировките не отговаряха на реалността. Съвършеният смъртоносен удар със затъпен дървен меч не можеше да се сравни с прокарването на стоманено острие в сърцето на човек.
В широкото пространство отекнаха стъпки и Казим се обърна, съзирайки Рашид, Джамил и Харун да пристъпват към него по каменния под. Бяха с ботуши, въпреки забраната да се влиза с обувки в свещените амтехиански обители, и малка част от него се засегна от това проявление на арогантност от страна на хадишахистите, но тръпката на безпокойство оставаше по-силна. Сега ли беше моментът?
Чувстваше, че подготовката му бе продължила цяла вечност, че дните му на тренировки, хранене, молитви и спане са част от някакъв кошмарен кръг, който никога няма да спре да се върти. Единственият човек, когото виждаше всеки ден, бе Харун, който му четеше с тих глас слова за саможертва, за нанасяне на необходимия удар, за злото и за неверниците. Дори и сега можеше да ги цитира наизуст: „Един е бог и това е Единственият, който е Ахм. За неверника няма избавление.“ Но това бяха просто думи и единствено това, да убие Антонин Мийрос, щеше да го освободи. Единствено чрез смъртта, той отново щеше да живее, някъде далеч от тук, само той и Рамита, и техните деца.
— Казим — повика го Рашид. — Ела.
Заведе ги в тайно седалище на Хадишаха, дълбоко под къщата на търговец от сук пазара за злато. Приеха ги тихо, без въпроси и проблеми. Тук се намираше цял подземен свят на престъпност и порок: въртяха се търговия на опиум, хазартни игри и пари — всички в служба на Ахм. Хадишахът управляваше този свят, а Рашид управляваше Хадишаха. Казим виждаше страх, примесен с благоговение в очите на онези, които го разпознаваха. Чудеше се каква ли роля играеше този човек наистина — не бе чувал или виждал почти нищо, откакто дойде тук, а хадишахистите не биваше да разпитват за повече, отколкото им се казваше.
Спуснаха се по-дълбоко в земята, отколкото Казим бе стъпвал досега, в мъждиво осветено подземие с колони, дълго не повече от стотина стъпки. Възрастна жена стоеше прегърбена над стойка с отворена книга, поставена върху стар постамент. За свое изумление Казим съзря как Рашид пада на колене пред старицата и ляга на земята пред нея, а другите го последваха. Той побърза да направи същото. Коя ли е тя и защо ли Рашид коленичи така пред нея?
— Най-сетне — каза старата жена.
Дрезгавият ѝ сух глас му беше някак странно познат. Казим вдигна несъзнателно глава и си даде сметка, че в действителност я познаваше — тя беше старата вещица от пазара Аруна Нагар, която му бе предрекла още отдавна, че съдбата им с Рамита Анкшаран е обвързана. На езика му изведнъж започнаха да напират хиляди въпроси, но той ги преглътна плахо, когато погледът ѝ прониза мрака и се спря върху него.