В този миг обаче нещо друго връхлетя внезапно върху него: животът, спомените и силите на един Първонаследник. Смазаха съзнанието му и го разтрошиха като стъкло.
Антонин Мийрос се свлече и светът на Рамита се разпадна на парченца. Скръбта ѝ изригна от гърлото ѝ като рев на тигър. Когато Казим я погледна, тя видя срещу себе си един презрян демон на любовта, принц на Шайтан с противно победоносно изражение на лицето, и в този миг цялата ѝ любов към него се превърна в омраза. Искаше всички те да умрат, заради хладнокръвните си манипулации, заради инсценираното прелъстяване, заради насладата им от убийството. Мразеше Хурия, за това, че си играеше така студено с Йос Клин и че след това го уби. Мразеше Казим, че се възползва от наивността ѝ, за да разруши всичко, което бе обичала. А повече от всичко мразеше Рашид, кукловодът на това кърваво представление на сенките.
Тя се опита да се изправи и да докопа някое оръжие от земята — каквото и да е, с което да замахне срещу тях, когато Казим се вцепени и падна на земята, притиснал черепа си с ръце.
Но Рашид се извърна към нея и хвана челото ѝ с ръка.
— О не, няма да стане, мръснородна кучко — озъби се той, а от дланта му с пукот се процеди мрак, който изгори безпощадно челото ѝ, и забвението настъпи в непоносими болки. Светът се изгуби в тъмнина.
36.
Шейпшифтър
Теургическа магия
Това, което ме смущава, са смътните очертания на света на теургиста. Ако един човек може да подчини на волята си съзнанието на другиго чрез хипнотизъм, докъде тогава се простират силите му? Пред какви граници е поставен спиритуалистът, който може да напуска тялото си и да обикаля по света? Как можем да се защитим срещу някой, който се опитва да измами сетивата ни чрез илюзии? Какви са ограниченията пред мистика, който може да обвърже съзнанието си с чуждите, за да им предава информация или да извлича силите им? И как бихме могли да узаконим теургията?
<Мийрос е МЪРТЪВ ли?>
Елена едва не изгуби контакта със съзнанието на мага, с който се бе свързала. Казваше се Файид, получистокрввен хебски маг от Ордо Коструо, който служеше в крепостта Крак ди Кондотиори.
<Да, господарке Анборн> мисловният глас на Файид трепереше, сякаш сам не вярваше на вестта, която съобщаваше. <Убили са го в дома му, заедно със съпругата му. Изнесли са телата им на централния пазар и са ги разчленили публично. Целият град се е разбеснял.> Елена премигна невярващо, докато умът ѝ разсъждаваше трескаво. Антонин Мийрос е мъртъв?! Беше невъобразимо — човекът бе Първонаследник, един от истинските Благословени, последният оцелял. Придружавал е Кориний от самото начало преди шестстотин години. Беше част от тези земи също толкова, колкото и планината Тиграт.
<Файид, кой зае мястото му?> попита тя, мъчейки се все още да повярва на думите му.
<Никой, господарке. Сега Ордо Коструо сплотяват магистър Кардиен и Рашид Мубарак в обединено управление. Направиха изявление, че ще продължат делото на Мийрос. Колегите ми и аз трябва да се приберем в Йебусалим другата седмица, за да присъстваме на специално заседание.>
Елена прехапа устни. Щом Файид напуснеше крепостта, всички вести оттам щяха да секнат, а Крак ди Кондотиори щеше да остане без надзора на маговете, които бяха и основната причина той да се смята за непревземаем. Договорът с Ордо Коструо за охранители в горското укрепление бе в сила вече шейсет години: маговете там бяха крайъгълният камък на сигурността в Джавон.
<Файид, Сейра изпрати Лоренцо ди Кестрия към крепостта да доведе Солинда обратно тук.>
Любопитството в гласа му беше осезаемо. <И кога ще пристигне сър Лоренцо?>
<До броени дни. Как върви със Солинда?>
<Все така необщителна и притихнала е. Пълна загадка за нас. Понякога си мърмори на рондийски.>
<На рондийски ли?> Елена прехапа устни. <Но тя не знае и грам рондийски.>
Тя долови как Файид се замисли. <Както ви казах, господарке Анборн: пълна загадка.>
<Моля ви, изчакайте Лоренцо да дойде, преди да тръгнете, Файид. И се подсигурете добре. Настъпиха ужасни времена.>
Тя прекъсна връзката и остана загледана в купичката вода, замислена какво означаваше всичко, което се случва.