Файръл се обърна към Борон Фънт и измърмори недоволно:
— Мърсър звучи, сякаш рецитира по учебник. Борон, кажи ми какво пропусна да каже той за магьосничеството — наричаше само чистокръвните със собствените им имена.
Фънт се изпъчи важно:
— Той каза, че духовете са единствено мъртви същности, учителю. Пропусна да каже за ангелите на Бога и дяволите на Ада.
Защото не вярвам, в тях, промърмори си под носа Аларон.
— Много добре, Борон — усмихна се Файръл. — Малворн, разкажи ми за вродената предразположеност като дадеш пример със себе си.
Малворн се изправи и почти притвори очи, като заговори:
— Всеки маг е различен: ученията, в които сме най-добри, се определят от личностните ни качества. Повечето от нас притежават по-висока предразположеност към едно или повече от четирите проявления на гносиса. Също така, обикновено всеки от нас проявява една основна наклонност, по-силна от всички други. Моят основен елемент е Огънят и съм най-добър в чародейството и управлението на херметическия гносис.
Файръл кимаше одобрително, обичайното му поведение, когато Малворн се изказваше.
— Много добре, Малворн — каза той и се обърна към следващия си любим ученик. — Грон, какво означава кръвен ранг?
Грон Кол приглади тънката си мазна коса.
— Кръвните рангове са обозначени от шести до първи. Първият ранг са чистокръвните, преки потомци на Първонаследниците или деца на двама чистокръвни. Вторият ранг са тези с три-четвърти магьосническа кръв; трети имат наполовина чиста кръв, четвърти — една-четвърт, пети — една-осма и шести — една-шестнайсета. Няма по-нисък ранг от шести, защото при по-малко от една-шестнайсета магьосническа кръв, човек няма способността да използва гносиса — направи пауза и продължи, — над всички стоят Първонаследниците, Благословените Триста, родоначалници на всички магове.
— Отлично — възкликна Файръл. — А какво е съотношението между отделните кръвни рангове?
— Всеки, грубо изчислено, по сила е равен на квадрата на предходния, сър. Ако вземем четвърти ранг за основа, трети, или наполовина чистокръвните, са двойно по-силни, чистокръвният е четири пъти по-силен, а един Първонаследник ще бъде шестнадесет пъти по-силен.
— Което означава, че всеки от нас, чистокръвните, е ценен колкото поне четирима като Мърсър — отбеляза Малворн бодро, като махна с ръка към Аларон, — и колкото шестнайсетина като Сенсини.
Аларон кипеше от яд, а Рамон просто сви рамене.
— Сет — Файръл се обърна с ленив жест — какво може да се направи, за да се подобрят силите ни?
Сет Корион беше едър и набит, със спокойно изражение и с къси руси коси. Всички имаха високи очаквания за него, единственият законен син на всеизвестния генерал Калтъс Корион, но той се оказа отрепка: страхлив маг и боец. Не беше проявил никакво стратегическо и тактическо мислене, което учителите смятаха, че ще му е вродено. Единственото нещо, в което беше добър, бе изцеляването, което, според момчетата, беше „магия за жени“. Сред останалите чистокръвни, Сет винаги бе най-лесно подиграваният.
— Има различни нива на умение, талант и екипировка, сър. Лошо екипиран, неспособен или слабо подготвен маг е много по-слаб от един добре екипиран, умел и добре обучен маг.
— За щастие, ние сме отлични във всичко, сър — добави Франсис Доробон наперено. Тъмната му коса беше зализана назад, над горната му устна избиваха редки мустаци, с които светлата му кожа изглеждаше още по-бледа. Носеше пръстени и диамантени украшения и обичаше да подхвърля кратки фрази на римонски в разговорите си, за да напомня, че е законният крал на Джавон, формално римонска държава, макар че се разполагаше на територията на Антиопия. Вдигна ръка, излагайки на показ огромен диамантен пръстен на средния си пръст. — Това е примо амулет.
На учениците бе разрешено да притежават амулети, но не и да ги използват извън клас преди да завършат успешно. Амулетът на Аларон беше един скромен кристал, а на Рамон беше дори по-окаян. Аларон знаеше, че баща му се опитва да му купи по-добър, но качествените бяха рядкост и скъпи.
Файръл плесна с ръце:
— Чудесно. Следващата седмица започват изпитите ви. Ще се проверяват всички аспекти на приложението ви на гносиса, както и обикновените ви академични познания, за да можем да преценим дали заслужавате правото да сте магове и да служите на обществото като такива — погледът му се спря на чистокръвните. — За мен беше удоволствие да преподавам на по-голямата част от вас — извърна за кратко надменно очи към Аларон и Рамон и отново погледна чистокръвните. — Желая ви успех през идните седмици.