— Не е за вярване — прошепна Сейра. — Наистина ли Мийрос е мъртъв?
Елена най-сетне успя да склони Сейра да ѝ проговори отново, макар че се събраха по принуда отново в кръвната кула. Разписали ежедневната документация, двете си отдъхваха с бокал червено вино в ръка — скарло от Рибан с плътен вкус. Сейра все още се държеше студено, но тази вест я разтърси.
— Всеки умира все някога — отвърна най-накрая Елена. — Цяло чудо си е, че оцеля толкова дълго, и то с толкова много хора, които го ненавиждат, пък и бил той Първонаследник. Не трябва да губиш кураж, Сейра.
Сейра ѝ хвърли вледеняващ поглед:
— Не съм загубила кураж.
— Да, както не си загубила и сърцето си — измърмори Елена. — Сейра, защо прие предложението на Салим за брак? Защо не го обсъди със съвета си преди това?
— Защото едно забавяне щеше да е обидно за тях и да застраши всичко, за което се борехме досега — прехапа устни Сейра.
Посланиците си бяха тръгнали, оставяйки подарък на раздяла: сребърно колие, традиционен амтехиански накит за сгодени момичета от благороднически семейства. Сега стоеше около шията на Сейра, протривайки кожата ѝ. На сватбения ден щеше да го замени със златно.
— Но…
Сейра я прекъсна с рязък жест:
— Преди всичко трябва да подсигуря оцеляването на Нести. Разбираш ли? Това е единствената ми висша цел — Сейра обви унило ръце около тялото си. — Сега сме като лисици в капан, но този брак ще ни даде възможността да се освободим.
Елена кимна натъжено. Но се надявах на повече за теб. Чувала съм за султанските хареми: досущ като свърталища на пепелянки, пълни с интриги и клюки, а ти там ще си ферангът, чуждият човек.
Сейра я погледна заговорнически през рамо:
— Може би Салим ще умре в Похода и аз ще съм свободна от обещанието си.
Елена потрепери от показната ѝ коравосърдечност. Напомня ми прекалено много на Гървон — или на самата мен в миналото. Тя се принуди да преглътне съмненията си и смени темата:
— Потърсих Лоренцо с гносиса си. Ще се върне скоро със Солинда.
Сейра кимна леко, без да я погледне в очите.
Дали знае за връзката ми с него — да не би да ревнува? Rukka mio, не мога да се разправям и с това…
— Наскоро не е имало убийства в крайните квартали — съобщи тя, отново сменяйки темата. — Патрулите ни може би са накарали Гървон да се оттегли.
— Но не сте го открили — отвърна привидно разсеяно Сейра.
— Не, съжалявам. Не съм си и помисляла, че ще можем да го намерим толкова лесно — тя се опита да прозвучи обнадеждаващо. — Но все пак има някои следи, по които да се водим и едно разкритие, което да обсъдим.
Сейра вдигна поглед предпазливо, заинтригувана:
— Слушам те?
— Става дума за убийството на Фернандо Толиди. Съществува едно гносис учение, наречено некромантия, което се занимава със свързването с мъртвите.
Сейра премигна и вдигна ръка да направи свещения знак на Сол за защита от злото.
— И какво за него?
— Ще се ужасиш ли, ако ти кажа, че изрових тялото на Толиди и му направих некромантско заклинание, за да разбера, кой го е убил? Душите често запазват в съзнанието си следи от последните мигове преди смъртта си. Трябваше да разбера дали и Толиди ги е съхранил и дали може да ни отведе към убиеца му.
Сейра я изгледа разтревожено:
— Никога не си ми казвала подобно нещо. Свещениците щяха да го заклеймят — тя прехапа горната си устна, наведе се напред и прошепна. — Разбра ли нещо?
— Не много — спомените на една мъртва душа за собствената ѝ гибел обикновено са доста объркващи, могат да преминават от реалност в измислица. Видях замъгления образ на бледо слабо момче с червена коса. Но също така зърнах и Фернандо със Солинда, но и онова момче и Солинда носеха все една и съща нощница. Колкото повече размишлявам, толкова повече се убеждавам, че странният младеж и Солинда са били един и същи човек.
— Какво? — Сейра се поизправи. — Как така един и същи?
Елена потри брадичката си.
— Ето какво мисля, Сейра: спомняш ли си предсказанията ми от преди няколко седмици отново тук? А помниш ли гущера и монетата?
— Тогава ми каза, че гущерът означавал някакъв шейпшифтър, а монетата — корупция.
— Точно така, но може да има и друга интерпретация. През последното десетилетие се появи един шейпшифтър, който се ползва с недотам добра слава и е познат просто като „Койн“.
Сейра ахна:
— Шейпшифтър ли? Да не искаш да кажеш, че…?
— Че Солинда, която изпратихме в Крак ди Кондотиори, може и да не е Солинда ли? Че може да е Койн? Да, тъкмо това казвам.
Сейра вдигна ръце към устата си.