— В името на Сол и Луна, какво ли не правите вие, маговете — изравяте мъртвите, приемате чужд облик… — гласът ѝ секна, но изведнъж тя изрече с мъртвешки шепот. — А къде е истинската Солинда?
Елена сведе безсилно глава:
— Не знам. Обикновено шейпшифтърите не оставят живи хората, чийто облик приемат.
Сейра я изгледа кръвнишки с влажни очи и тя побърза да добави:
— Толкова съжалявам, Сейра. Вярно е, ние маговете правим ужасни неща, признавам. Но всичко, което правя аз, е за теб: кълна ти се.
Сейра се замисли дали да не отвърне с някое хапливо подмятане, но се отказа.
— Кога ли се е случило? — попита тя, избърсвайки очи.
— Може би в деня, когато са убили баща ти. Помниш ли, че ни казаха как отношението ѝ се е променило тогава? Ние си го обяснихме със сътресението, което е изживяла, или с влиянието на гносиса на Гървон, но е възможно просто още оттогава Койн да е приел облика ѝ.
— Но ти постави на разпит Солинда, преди да я изпратим в крепостта…
— Да, така е, но Койн е много силен, възможно е да не съм усетила присъствието му, а освен това и е най-умелият шейпшифтър на всички времена. Морфическият гносис е наистина сложен: мнозина не могат да променят пола си или пък да останат в даден облик за прекалено дълго време. Койн очевидно владее и двете: той или пък тя — никой не знае, спомогна за убийството на бившия херцог на Аргънди и изкачването на настоящия на трона. Койн е легенда сред маговете.
Сейра се намръщи, мислите ѝ се бунтуваха:
— И последните спомени на Фернандо бяха за мъж, облечен с нощницата на Солинда? Разбрал е за истинския ѝ облик — за това ли са го убили?
— Поне съвпада с информацията, която имаме. Става трудно да поддържаш чуждия облик, когато изпитваш силна болка или удоволствие, така че може би по невнимание Койн се е издал или издала пред Фернандо и паникьосвайки се, го е убил или убила, за да покрие следите си. Доколкото разбрахме, Гървон е защитавал Солинда след смъртта на Фернандо. Може би тъкмо защото всъщност е бил Койн?
Сейра отново обви ръце около себе си тревожно.
— И тогава ти „спаси“ Солинда…
— Именно. В нощта, когато нападнахме Брокена, открихме някого, за когото предположихме, че е Солинда. Беше в несвяст — но един умел шейпшифтър може да запази облика си, дори докато спи. Учудих се как е оцеляла при падането на кулата, но всъщност един маг със силни защити и малко късмет може да успее. Оттогава Койн попадна в ръцете ни и от страх да не я разкрием се държеше враждебно, за да я изпратим надалеч. Поставих ѝ оковаваща руна, с която я затворих в тялото на Солинда и изведнъж тя остана безпомощна в Крак ди Кондотиори — място, от което дори Гървон не би могъл да избяга…
— А сега ще доведем Койн обратно тук.
— Да, ако е наистина Койн. Това все пак е само предложение, Сейра, но ако наистина е Койн, Гървон със сигурност ще се опита да я спаси — Елена сбърчи чело, потънала в мисли. — Може би ще можем да се възползваме от това.
— Как?
— Можем да използваме Койн за примамка да подмамим Гървон. Ако Солинда наистина е Койн, мога да използвам разобличаваща техника, на която и най-умелият шейпшифтър не би устоял. Ще я разкрия.
— А какво ще правим с Гейл и наемниците му?
— Гървон ще разбере, че Солинда е тук. Надявам се, че засега няма информация, или Лоренцо ще попадне в голяма опасност — тя прехапа тревожно устни. — В момента, в който пристигне тук обаче, до не повече от половин ден, Гървон ще е разбрал. Ако Солинда наистина е Койн, той ще е принуден да предприеме действия.
Сейра изглеждаше все по-напрегната, но вдигна глава към Елена:
— Тогава какво ще направим — ще обградим Солинда с цяла армия войници?
— Не, само ще ми пречат. Добре обучена група магове може да избие и стотици. Всички ще умрат или ще бъдат насъскани срещу нас. Ще ми е по-сигурно да съм сама: при гносиса една добре изградена защита често може да противостои на силна атака. Ако успея да пречупя Койн и след това задържа Гървон, докато изправим шейпшифтъра пред съда, ще хвърлим един цял народ веднага в шихада, а в този момент Гървон ще трябва да се прибере у дома. А ние ще спечелим.
Сейра я изгледа преценяващо:
— Можеш ли да направиш такова нещо?
Елена се усмихна заговорнически:
— Ще трябва да изляза от кръвната ни стая и да се подготвя за пристигането ѝ. Ще изолирам Нефритената кула от останалия дворец и ще подготвя защитите за приковаването на Койн. Стаята ми за тренировки ще е идеална — единственият вход е от долната стая и ще успея да му поставя защити. Ако двамата с Тими останете вътре и вратите на кулата се охраняват и защитят с гносис, никой няма да може да влезе без моето или вашето разрешение.