— Нагоре, Солинда. Хайде, качвай се!
На площадката на първия етаж Елена хвърли поглед към малка стая в преддверието. Вратата към кралските покои вече бе залостена и защитена, а Сейра държеше единствения ключ, който Елена бе пригодила и към защитите си. Сейра и Тими щяха да спят в тази стая, в безопасност, близо до Елена.
Стаята на върха на кулата беше разчистена, а Бастидо бе прибран към стената, където стоеше безмълвно, като че ли сърдит, като захвърлен домашен любимец.
В средата на стаята димеше мангал. Няколко ръжена стърчаха от въглищата и краищата им лъщяха нажежени. Имаше и сламеник, но Елена, сякаш го пренебрегна и изправи Солинда до стената. Остави белезниците на ръцете ѝ — по тях личаха задържащите заклинания на Файид, и прикачи една верига към тях. Собствената ѝ оковаваща руна също я държеше под контрол.
— Какво правиш? — попита момичето с разтреперан глас, дърпайки се в оковите си. Започна да плаче.
— Стаята е звукоизолирана, така че никой навън не може да те чуе — отбеляза Елена с подчертана досада в гласа си.
Солинда спря да хлипа така бързо, както бе и започнала.
Елена срещна погледа ѝ.
— Ако наистина си Солинда, тогава съжалявам, че трябва да те подложа на това, но не мога да си позволя да поемам риск, когато става дума за живота на Сейра и Тимори — тя въздъхна, този път наистина отегчено. — Разпитвала съм затворници и преди. Не ми е приятно да причинявам болка, но ако се наложи, ще го направя.
— Аз съм Солинда! — момичето изглеждаше истински изплашено, но това не доказваше нищо.
— Може би. Скоро ще разберем.
Тя извади монета от джоба си и я подхвърли пред лицето на момичето, наблюдавайки как очите му се присвиват. Усмихна се леко, прибра монетата и се пресегна към челото ѝ. Изля пулсираща гностична енергия през върха на пръстите си и бавно премахна оковаващата руна. Следеше много внимателно реакциите на момичето, отбелязвайки слабото отпускане на тялото ѝ, небрежното потрепване на ръцете ѝ и погледа в очите ѝ.
О — може би наистина съм права?
— Е, princessa — тя се извърна леко и махна към мангала, а пламъците заискряха по-силно в отговор. Елена подпря ръце на стената от двете страни на главата на Солинда и се вгледа в очите ѝ.
— Ето какво ще направим. Ще взема един от онези нагорещени ръжени, които виждаш ето там и ще го притисна в корема ти. Плътта ти ще запращи и ще се изпържи, причинявайки ти агония като никоя друга досега. Ще използвам гносис, за да те държа в съзнание, за да можеш да усещаш всичко. Болката ще даде воля на отговори, които не можеш да контролираш, червата ти и пикочният ти мехур ще се изпразнят. Ще пищиш като цяло войнство демони. Ще изгубиш себе си напълно и тъкмо в този миг ще узная коя си всъщност.
— Ти си побъркана, Сейра ще нареди да те обезглавят!
Елена махна с ръка и един от ръжените долетя в ръката ѝ. Велики Кор, нека да съм права…
Тя вдигна горещия край към очите на момичето…
… и в този миг лицето на принцесата се измени. От устните ѝ се процеди гърлен рев и тя се замята неистово и нападателно, оголвайки остри искрящи зъби, които за миг се удължиха до няколко сантиметра. Право в десетката! Елена почти очакваше нещо подобно и се хвърли настрани, когато от устата на момичето изскочи език, покрит с шипове и се изстреля към нея. Удари се в защитите ѝ и се отдръпна.
Свирепото лице съскаше и ръмжеше безсилно, езикът му се мяткаше, а ръцете и краката на създанието, изведнъж напращели от мускули, обтегнаха веригите около тях. От белезниците хвърчаха искри, докато задържащите руни пречеха на шейпшифтъра да се освободи от хвата им, но Елена съзря как тя се опитваше неистово да се измъкне, втечнявайки краката си, но така и не успя да се изхлузи. Шейпшифтърът се изплю в безпомощен гняв.
Елена завъртя ръжена в ръка.
— А ти си Койн, предполагам? — Елена изрече заклинание за неутрализиране, за да попречи на морфическия гносис на затворничката, и засили магическите окови. Стремежът на шейпшифтъра да се измъкне стана по-вял. Ризата ѝ се разкъса и изпъстри в алено от кръвта, отделила се при опитите ѝ да измени облика си, но не можеше да се освободи.
Затворничката притихна смутено победена, а изпъкналите ѝ допреди секунда мускули се изпариха, разкривайки едно ново тяло: слабо, измършавяло и необичайно безполово. Изтощена червена коса прилепваше потна към кокалест череп и бледни очи блестяха под тънките ѝ вежди. С отработено движение Елена постави нова оковаваща руна, заключвайки новия ѝ облик: това бе истинният облик на затворничката ѝ и последният лик, който Фернандо Толиди бе видял.
— Чакат те големи неприятности, кучко — изстена затворничката.