Сейра я гледаше настоятелно, свивайки юмруци с пребледняло лице.
— Гейл ще се опита ли да ни спре?
— Ако е разбрал, че тя е тук, най-вероятно — да. Но ако не знае, още по-добре! — тя усети назряващо победоносно чувство, но го потисна. Нощта все още беше пред тях. — Въоръжените стражари по местата си ли са?
Сейра кимна.
— Дворът е пълен с войници на Нести, всички входове са запечатани — тя размаха ключа в ръката си. — Само аз мога да допусна когото и да било сега.
Елена кимна.
— А Лоренцо?
— Долу е — Сейра присви леко очи. — Елена, да не би двамата с него да сте повече от приятели?
Елена я погледна, недоумявайки откъде изникна този въпрос. Усещаше нотка на изпитание в него…
— Сега не му е времето и мястото за това, Сейра. Двамата сме колеги, чиято работа е да защитават теб и Тими.
— Така ли? — попита Сейра със съмнение в гласа.
Елена затвори очи. Нямам време за подобни работи. Отвори ги и погледна Сейра. По-късно ще ѝ кажа цялата истина.
— Моля те, Сейра, трябва да разпитам това създание тук.
Сейра отмести поглед към Койн.
— По-добре щеше да е Кориний никога да не се бе раждал — заяви студено тя.
Елена кимна в съгласие.
— Понякога и аз си го мисля — призна си тя.
Сейра заотстъпва със смутен поглед и излезе от стаята.
Елена я проследи с очи, разтревожена от последния им разговор. Изисквам толкова много от нея — прекалено много. А тя е само на осемнайсет, да ме вземе Кор. Но всичко ще свърши утре. Щом Джавон се обвърже с шихада веднъж завинаги, играта ще приключи и каквото и да направи Гървон, няма да е от значение. Ще бъде принуден да отстъпи и да си отиде — тогава и аз ще си тръгна, за да може отмъщението му да е насочено само срещу мен.
Тя се извърна обратно към хермафродита, борейки се вътрешно със съчувствието си към това странно създание.
— Добре, Койн, време е да си поговорим.
Шейпшифтърът изгледа плахо ръжена и с насълзени очи прошепна:
— Ако не ме нараняваш, ще подсигуря безопасността ти. Покровителят ми може да те защити.
— Така ли? — Елена върна ръжена в мангала и постави ръце на бедрата си. — Така да бъде, давам ти шанс да си откровена с мен. Кажи ми: кой е покровителят ти?
— Императрицата майка Лучия — отвърна Койн. — Тя е моя майка.
Елена седеше на земята, подпряла гръб на стената, загледана в умиращия пламък в мангала. Прикована на отсрещната стена, Койн дремеше неудобно. Елена я уви с одеяла, за да не ѝ е студено, но за да ѝ върне и малка част от достойнството ѝ.
Пресвети Кор, това създание е дете на Императрицата майка, мислеше си тя, все още във вътрешна борба със себе си да приеме всичко случващо се. Койн — поначало наречена Ивет, въпреки двуполовостта си, беше дете, пазено в тайна и известно на много тесен кръг хора. Беше зачената в кръвосмешение и най-вероятно затова се бе родила такова обезобразено изчадие: баща ѝ беше покойният брат на Лучия — Хенри Фастерий, а семейният позор бил дълбоко заровен. Но Койн се превърнала в маг с огромни и изключително специфични сили, била прекалено ценна просто да я ликвидират.
Елена беше права: Койн бе заместила Солинда, но когато загубила контрол по време на секса с Фернандо Толиди, го убила, за да запази тайната си. Койн твърдеше също, че не знае дали истинската Солинда е жива, или не, или какви са плановете на Гървон. Вероятно дори са го изхвърлили за постоянно от играта. Но сега… имаме страшна разменна монета! Ако попадне в правилните ръце в Палас, подобна информация би могла да срине династията Фастерий-Сакрекьор.
Мислите на Елена препускаха, докато оценяваше различните възможности. Нощта преминаваше бавно. Тя бе зазидала прозорците с тухли, за да не могат да влязат въздушни магове и бе покрила със защити цялата повърхност на кулата, за да я предпази от нападение с оръдия. Вратите бяха защитени със заклинания, магически защити и гностични клопки, така че в този момент Нефритената кула беше най-непревземаемото място в цяла Брокена. Но кой би могъл да знае с какви средства разполага Гървон?
Часовете минаваха. Тя усети залязването на луната и далечната пулсираща сила, идваща с изгрева — развиделяваше се, а врагът все още не бе предприел нападение. Може би Гървон все пак не знае, че Койн е тук? Може би наистина съм с една стъпка пред него този път…
По стълбите се дочуха стъпки и дръжката на вратата се завъртя. Елена се изправи и отиде до вратата.
— Сейра, ти ли си?