Вратата се отвори. Не беше Сейра. Пред нея стоеше фигура в мантия и с железен кръстат жезъл на велик магистър от Инквизицията в ръка. Невъзмутимото му лице остана безизразно, докато съзнанието му обхождаше стаята без очите или главата му да помръднат, с впит в Елена поглед.
Велик магистър и следователно Първонаследник — но въпреки това щях да усетя, щом пристъпи защитите ми… значи някой го е пуснал вътре…
Винаги трябва да имаш план — но как бих могла да планирам подобно нещо?
Великият магистър махна с пръст и мощна вълна изхвърли Елена към стената. Тя се извъртя във въздуха и се оттласна с крака от тухлите. До нея Койн също беше затръшната в стената и изпищя без звук; безпомощна в оковаващата я руна.
Отблъснала се от стената, Елена се превъртя в салто, стъпи в центъра на стаята и остави своя проекция там; след това притича в ляво и изстреля енергиен лъч, задействайки в това време и шестте арбалета, които бе провесила с жици от тавана. Всеки арбалет се насочи към инквизитора, но той вдигна жезъла си и без да обръща внимание на илюзията на Елена, без усилие се предпази от гностичния ѝ лъч.
Запрати втора енергийна вълна в нея, затръшвайки я в стената, но този път тя се удари лошо и въздухът от дробовете ѝ се изби със силен рев на болка. Ребрата ѝ изпращяха. В този миг, докато се опитваше да се изправи на крака, срещу нея се понесе огнена вълна и тя се хвърли настрани. Горещата струя близна рамото ѝ и овъгли тухлите на единия от зазиданите прозорци.
Шестте арбалета изстреляха наведнъж, забивайки немощно стрели в защитите на мага, но преди Елена да успее да задейства презареждането им, той запрати огнените си пламъци по тях, тетивите им изпращяха, а дървото им се запали. Елена се спусна отново, с по-бързи движения и меч в ръка. Нови огнени вълни преминаха през поредната ѝ проекция и лумнаха в празното пространство. Обгърна се в тъмнина и се устреми към него.
Да видим дали знаеш как да се биеш…
Но тя така и не стигна близо до него — той се извъртя право срещу нея и прониза прикриващото ѝ заклинание така изкусно, че тя най-сетне осъзна, че през цялото време той я бе проследявал. Той вдигна разтворената си длан и я затвори рязко, а въздухът около Елена се вледени, притискайки я като в огромен юмрук, който я вдигна и запрати с главата напред към тавана.
Мазилка и дърво се разбиха в защитите ѝ и тя се сгърчи безпомощно, но не можа да намери опора и изтрополи с крака напред върху каменния под преди да успее да преобразува защитите си. Десният ѝ глезен се разтроши в изблик на нажежена до бяло агония, която се разнесе по цялото ѝ тяло. Мечът излетя от ръката ѝ и тя се просна на земята като премазана буболечка.
С пълно задоволство, разляло се по лицето му, Първонаследникът отново вдигна дясната си ръка, докато тя се мъчеше да си поеме дъх сред мъглата от болка, изправи я във въздуха я и я запрати към най-далечната стена. Лявата ѝ лопатка изпука при удара в камъка. Главата ѝ се оттласна силно и стаята пред очите ѝ изчезна в звездички за няколко секунди, докато тя се влачеше безпомощно, все още борейки се за въздух. Над нея Койн наблюдаваше със злорада усмивка, а инквизиторът се приближи с бавен ход, сякаш съперничката му представляваше заплаха за него колкото някоя дребна мишка или изобщо никаква.
Последен опит…
Тя освободи оковаващата руна на Койн…
… и скочи…
… но не с потрошеното си тяло, а с душата си…
Внезапно картината пред погледа ѝ се промени: сега тя висеше от стената в гностично подсилени окови, гола в необичайно тяло и наблюдаваше одеялото на пода, което въздушният гносис на инквизитора бе изметнало от нея. То лежеше до едно безжизнено тяло: собственото тяло на Елена. Тя усети смущението на Койн от натрапването ѝ — шейпшифтърът се опита се да ѝ противостои, но отчаянието и дългогодишният опит на Елена надделяха над нея.
Инквизиторът — Койн го познаваше като Фраксъс Таргон, се обърна към нея, щом видя, че тялото на Елена Анборн се отпусна безжизнено. Вдигна ръка и оковите около китките на пленницата паднаха. В очите му най-сетне се прокрадна някаква емоция: загриженост за детето на Императрицата майка Лучия.
— Ивет — обърна се към нея той и се наведе да вдигне падналото одеяло, за да я покрие с него.
Пипнах те.
Елена установи пълен контрол над тялото на Койн за достатъчно дълго време, в което да превърне ръката ѝ в назъбен с безброй шипове остър кол и да го прокара през гърдите на инквизитора. Той ококори широко очи, втренчил се в лицето ѝ, докато острието проби кожата и тъканта между ребрата му, за да си прокара път до пулсиращия мускул под тях.