И тя изтегли.
Все още туптящото сърце на инквизитора излезе от гърдите му, набучено на окървавената, остра като нокът ръка на Койн, и той се сгърчи — по лицето му се изписа недоумение и ужас, пръстите му търсеха да се вкопчат в живота, а очите му се разкапваха докато се пресягаше да си вземе обратно сърцето. Койн изрева в собственото си съзнание, борейки се за контрола над тялото си с подновена настойчивост.
Този път Елена не оказа съпротива…
Тя отпусна хвата си и в следващия миг бе обратно в собственото си разбито от болка тяло, вдигайки поглед от земята към Фраксъс Таргон, който запрати лъч енергия с безжизнената си ръка към незащитеното лице на извратеното дете на Майката императрица. Писъкът на хермафродита се изгуби насред пукота на експлозията от заслепяваща светлина.
Великият магистър потърси сгърченото си сърце, но не успя да го улови, когато се изхлузи окървавено от ръцете на Койн и се плъзна с влажен звук върху пода. Таргон се стовари на земята до него, с ръце, притиснати в празната дупка в гърдите му, а Койн падна до него, разтърсвана от спазми и резки конвулсии, гърчейки се като червей, докато не утихна неподвижно.
Главата на инквизитора се завъртя на една страна и очите му се вгледаха безжизнено в Елена. Тя се усмихна мрачно. Маговете можеха да понасят много рани, но не и загубата на сърцето или главата си.
Довърших те, негоднико…
В този миг усещането за умора в собственото ѝ потрошено тяло взе превес, болката я заля като вълна от разгоряващ се мрак, който се търкулна и я понесе със себе си към забвението.
Стъпки. Тя вдигна глава в полусъзнание. Лоренцо… Слава богу!
Той изтича и се наведе над нея, а тя се пресегна с гносиса си, да докосне добре познатото ѝ съзнание.
И срещна някого другиго.
Не!
— В името на Кор, как така си жива!? — възкликна магът в тялото на Лоренцо на рондийски, вглеждайки се в съсипаните тела на Фраксъс Таргон и Койн, и въздъхна в удивление. — Невъзможно!
Не — не след всичко, което понесох!
„Лоренцо“ извади кинжала си. Проблесна сребро и той го прокара леко от дясно наляво по гърлото ѝ. Тя се размърда безсилно, втренчена в рукналата кръв, оплискала гърдите и лицето му, докато той я притискаше към земята. Ръцете му се стрелнаха към шията ѝ, когато краката ѝ се размърдаха конвулсивно — бедрата ѝ се разтрепериха неконтролируемо, а съзнанието ѝ крещеше: <Сейра, Сейра!>
— Елена Анборн — засмя се злокобно „Лоренцо“, — беше толкова близо и въпреки това така грешеше — той я погали по бузата. — С Гървон причакахме любовника ти, докато се връщаше от крепостта. Позна ли ме?
Той се засмя и отвори уста, а от нея се подаде главата на некромантски скарабей и се скри отново.
— Да, аз съм Рът Сордел.
Тя хвърли всичките си останали сили в опитите да спре кръвта от отворената рана на гърлото си и да поеме дъх през прерязаната си трахея, но Сордел се ухили и издърпа ръката си от раната, а прясна кръв се разплиска, докато Елена хриптеше и клокочеше в последни опити да диша.
— Не, не, без да се изцеляваш. Време е да умреш, Елла. Омръзна ми да свиря втора цигулка заради теб. С курвенските ти номера можеше и да си по-важна за Гървон, но аз винаги съм бил по-добрият маг.
<Гървон!>
— О, не си го и помисляй! — намръщи се Сордел, придавайки страховита злоба на лицето на Лоренцо. — Няма да ти дам възможност да молиш за милост. Той ще те намери мъртва, без да изпита угризения.
Сордел избърса острието си в бедрото ѝ, изправи се и заби крак в корема ѝ, а изцелителният ѝ гносис се разпадна в поредния прилив на силна болка.
— Сбогом, Елена. Сега можеш да умреш.
37.
Под повърхността
Генерал Лирой Роблър
Лирой Роблър вече е на преклонна възраст през 909 г., когато страната му го отзовава на война, но е ветеран от Първия поход и е спечелил уважението на народа си. По време на Бунта в Норос уважението се превръща в преклонение, а генералът жъне победа подир победа срещу сравнително по-многочислената армия на Ронделмар. Без нито една загуба на бойното поле, генерал Роблър се превръща в бойния флаг на Норос и единствено, когато той сваля меча си, страната се обявява за победена.
Ужасеният вик на Аларон отекна, когато защитите на Мьорин затрептяха и той полетя извън огнения порой с разтърсвания от конвулсии Рамон на ръце. Ленгстрит вдигна ръце и изрева, а около него проблеснаха вериги от изумруденозелена светлина и се строшиха с оглушителен трясък, който всеки маг в обхват от петнадесет километра от тях сигурно бе усетил. Аларон залитна от ударната вълна, но се запрепъва напред, за да стигне до Рамон, докато Ким вече беше при него. Мьорин запечата изходния капак със защити от синя светлина, тъкмо когато енергийни струи започнаха да отекват от него.