Ким издърпа задушаващия се Рамон от ръцете на Мьорин и се провикна към него да стои мирен и само да се държи. За да помогне на Ким, Аларон сля собствения си гносис с нейните изцелителни сили, като се стремеше да поддържа чист потока на енергията си. Отчаянието даваше яснота на съзнанието му и той прихвана Рамон под мишниците, като гледаше да сдържа гаденето си от вонята на опърлено месо, вторачил се в щракналата от корема на най-добрия си приятел стрела и обгорената около нея кожа. Дишай, Рамон, само дишай. Рамон потрепваше немощно в ръцете му, а сърцето му биеше колебливо.
Мьорин стоеше над тях и се напрягаше с все сили да поддържа бариерата на входния капак непокътната. Пулсиращата светлина и отблясъците около защитата говореха за мощта на силите, срещу които е изправен, но устойчивостта му им печелеше ценни секунди. Яриус Ленгстрит побутна Аларон да се мръдне настрани.
— Дай на мен, момче.
Старецът постави внимателно Рамон да легне на камъка и вдигна над него ръце, от които започнаха да се стичат бисерни капки течна енергия — това бе самата освободена от окови сила на Първонаследника, той сам бе развалил оковаващата руна над себе си. Кървавата арбалетна стрела се разпадна и в раните се изля течна светлина, успокоявайки обгорялата кожа. Рамон изстена и най-сетне се отпусна неподвижно, а Ленгстрит го обви с мрежа от гносис, защитни и предпазни заклинания.
След това генералът се обърна към Аларон:
— Трябва да вървим, момче.
— Рамон е още жив — трябва да го вземем с нас!
Погледът в очите на Ленгстрит остана спокоен, въпреки напрежението наоколо. Зад него Мьорин издърпваше Ким на крака, без да откъсне очи от капака.
— Не можеш да му помогнеш повече. Ще оживее, стига да не понася още наранявания, но и аз не мога да направя нищо друго сега. Не бива обаче да го местим, а трябва да тръгваме или Вълт ще ни спипа всички. Ако искаш остани или ела с нас да се биеш. Съжалявам.
Аларон се сепна от вглъбения си унес и погледна безпомощно към Рамон.
— Но не можем просто да го оставим на Вълт…
— Ако всички други тръгнем, Вълт ще ни последва. Ако възтържествуваме като победители, ще се върнем за него. Но ако остане и само един от нас и двете възможности ще ни бъдат отнети.
— Баща ми казваше, че никога не бихте оставили ранен мъж на бойното поле!
Ленгстрит трепна:
— Така е само в народните песни и поезията, момче. Във войната всеки избор е пагубен.
Над тях земята се разтресе и от тавана се посипаха малки камъчета и прах.
— Сър, трябва да вървим — извика Мьорин изпод капака. Гласът му бе напрегнат, а ръцете му изплитаха нови защити.
Над него закипя искряща светлина, която хвърли ослепителни отблясъци из мазето.
— Горе има поне четирима магове.
Ким сграбчи Аларон над лакътя:
— Хайде, Аларон — лицето ѝ бе непоколебимо, твърдо като от диамант. — Рамон за сега е вън от играта. Идваш ли с нас, или не?
Той издърпа рязко ръката си, чувствайки се като разкъсан на две. Един истински герой щеше да знае какво да направи: щеше да остане с приятеля си, ако това бе правилният избор, или щеше да доведе приключението си до самия край, ако така бе редно. Но щеше да знае.
— Не знам… — той се загледа в пространството.
— Rukka mio, Аларон, решавай! — извика Ким.
Подът се разтресе отново и Мьорин проплака. Ленгстрит хвана Ким и Аларон за раменете.
— Ето какво ще направим. Ще използвам земния си гносис, за да се измъкна оттук. Ще подведа Вълт на юг — той ще си помисли, че тръгвам да бягам към мястото, където съм скрил Сциталата и ще ме последва. Вие, двамата, останете тук с Джерис и намерете Сциталата. Следващата седмица ще се срещнем в Босис, при параклиса „Блекуотър“. Не се бавете повече от седмица, ясно?
Ким кимна, хвърляйки пронизващ поглед на Аларон.
— Да! — сопна се тя и после викна към Аларон. — Да тръгваме!
Вгледал се в светлинния пашкул около Рамон, Аларон извъртя поглед и срещна разярените ѝ очи.
— Добре — каза той най-накрая.
Ленгстрит го погледна със съчувствие:
— Вървете с Джерис. Сбогом!
Лицето му придоби сериозен вид, докато концентрираше силите си. Въздухът около него се завихри, докато генералът се озова в центъра на малка буря от енергия. Той погледна Мьорин и се ухили, вдигна лявата си ръка право нагоре и изправи дясната настрани. Разнесе се разтърсваща мощ и от двете и генералът се издигна, изстрелвайки се през почвата над себе си, сякаш пронизваше хартия. Енергийната експлозия, пронизала земята, ги замая, а над тях се чуха крясъците на поне трима души. Генералът изчезна, а силуетът му се отдалечаваше като комета в ярки пламъци от гносис.