Мьорин посочи към северната стена, където дясната ръка на Ленгстрит бе пробила проход към друго помещение отвъд, и изкрещя:
— Насам, елате!
Ким хвана здраво Аларон за ръката и го издърпа след себе си, но той продължаваше да гледа назад към Рамон и да прошепна молитва, без да има идея към кого я насочва: Пази го. Пази го. Моля те, пази го.
Мьорин затвори прохода след тях с болезнени усилия, в пълен контраст с непринудено избухналата мощ на генерала Първонаследник. Можеше и да е герой от Бунта, но си оставаше само получистокръвен… А ние вероятно ще се изправим тъкмо пред чистокръвни, мислеше си с ужас Аларон.
В лявата ръка на Мьорин заблестя гностична светлина и освети новата стая: тясно мазе, пълно с изпочупени бъчви, окичени доволно с паяжини. Капитанът съзря стълбище в единия ъгъл и се втурна нагоре по него. Взриви ключалките на капака на върха им и нахлу в къщата, без да обръща внимание на втрещените писъци на обитателите ѝ, а тримата с Ким и Аларон хукнаха през задната врата към двора.
Мьорин заговори в главите им, докато прескачат ниската ограда и се втурват надолу по улицата.
<Вълт едва ли е тръгнал с голямо подкрепление, тъй като не би понесъл да разделя наградата си с много хора. Да се надяваме, че всички са тръгнали след Яри. Да вървим!>
Аларон долови някакво движение през рамото си, но преди да го осъзнае, то вече бе изчезнало. Поеха по друга улица към малък площад, озарен от изпълнената наполовина луна, а краката им затрополиха по облите камъни на откритото пространство. Изведнъж изсвистя арбалет и на милиметри от рамото на Ким прелетя стрела. Мьорин хвърли гносис лъч по улицата зад тях и не след дълго се увенча с писък. Той посочи към улицата насреща им и изрева:
— Тичайте!
И те се затичаха.
Когато Съветът в Норостийн нареди да разширят водохранилището край езерото Тусери, някои се отнесоха изключително нескопосано към работата, или пък нарочно си оставиха ръцете — в зависимост на чия версия човек избереше да повярва. В едно пролетно утро на 887-ма, седемдесет разнебитени къщурки на северозападния край на езерото бяха пометени, когато дигите на водохранилището поддадоха под първия приток на разтопяващите се снегове откъм най-новия акведукт. Повече от двеста души загубиха живота си. Като причина посочиха грешка в изчислението на притоците откъм върха, но никой от инженерите не беше уволнен или дори порицан. Беше просто случайно съвпадение, че Съветът се бе опитал да изгони същите тези загинали жители от домовете им, но бе срещнал съпротивата на съдилищата. Въпреки слуховете за конспирация, Съветът все пак си извоюва разширението на водохранилището, и скоро бяха издигнати нови диги. Когато човек застанеше върху дигите и водата беше сравнително бистра, се отличаваха ясно разлагащите се сгради под повърхността ѝ.
Аларон и Ким тичаха задъхани към бреговете на езерото и едва не припаднаха, когато стигнаха. Учестеният им дъх се издигаше на облачета от устите им. Появи се и Мьорин, на когото пробегът от километър и половина му се бе отразил доста по-леко. Спряха само веднъж по пътя си, когато се натъкнаха на патрул на Стражата, но Мьорин отпрати подчинените си с някаква измислена история за крадци в Стария град.
Десетата камбана на нощта заехтя из града. Лунният сърп преваляше на запад, повърхността му започваше да порозовява, а източното небе се избистряше от зората. Върху дигите имаше пешеходно пространство, на което се издигаше статуя на самия Яриус Ленгстрит, застанал така, както го помнеха от Бунта: раздаващ команди, вдигнал меча си.
Ким я потупа за късмет.
— Оттук ли трябва да влезем? — попита тя, взирайки се в тъмните води.
От тях се излъчваше хлад. По лицето ѝ се изписваше ожесточен хъс и Аларон започна да се плаши — коравосърдечието ѝ отхвърляне на тежкото състояние, в което оставиха Рамон, също го притесняваше. Сега за нея само наградата е от значение.
— Откъдето и да е ще е все едно и също — отвърна Мьорин, вдигнал поглед към статуята на Ленгстрит.
Аларон се запита дали генералът беше все още жив. Беше Първонаследник, но също така беше стар и врагът го превъзхождаше по численост.