Ким дръпна Мьорин над лакътя: от улиците отсреща изплуваха силуети с големината на дребни коне — черни фигури, които отразяваха лунната светлина, докато се приближаваха през ливадите към тях. Аларон ахна, когато съзря по-ясно формата им.
Бяха пет на брой и се носеха с подскоци и конвулсии. Имаха форма на хрътки, но телата им бяха като коруби и от тях се подаваха по шест крака. В главите приличаха изцяло на насекоми, с тази разлика, че от огромните им пасти се подаваха зъби, дълги по няколко сантиметра. Вместо опашки, от задните им части се подаваха жила, които се люшкаха като висящи крушки над главите им. Главите им достигаха поне до гърдите на човек, а по размери сигурно надминаваха ръста му три пъти.
— Гностични създания — изруга Мьорин и Аларон свъси вежди: гностичните създания на анимаговете представляваха извратени рожби на природата, които човек не можеше да прогони както някой дух, например. Трябваше да ги убиеш. — Обзалагам се, че са дело на Файръл — добави Мьорин, вливайки гносис светлина в острието си. — Стойте зад мен.
Едно от създанията се движеше много по-бързо от другите и Мьорин пристъпи напред да го посрещне. То издаде писклив звук и останалите отвърнаха като се вдигнаха на задни крака и закрачиха необичайно, а предните им дълги, членести крайници с остри и завити нокти бяха готови за нападение.
Аларон и Ким потрепериха, а тя прошепна нещо в молитва.
— Вървете и двамата — извика Мьорин, а фигурата му се разми, когато се хвърли в действие. — Тръгвайте веднага!
Аларон зяпна изумен как капитанът замахва с ръка и плътна огнена завеса залива влажната трева и обгръща нападащите същества. За миг си помисли, че това ще ги спре, когато две от тях паднаха възпламенени, а от тях се процеди пронизително квичене, което едва не проглуши тъпанчетата му, но едно от тях бе успяло да прескочи отвъд пламъците и сега се приплъзваше към тях по влажната трева. То се хвърли с оголени зъби към Мьорин, но капитанът се сля със сенките. Челюстта на създанието изщрака в празното пространство и то изви глава в объркан бяс. Тогава погледът му се спря на Аларон и очите му светнаха.
Мьорин изскочи от мрака. Заби меча си странично в създанието и го завъртя — разплиска се тъмна кръв и съществото се просна настрани, а призрачният му писък прониза нощта. В този миг останалите две също прескочиха огнената ограда и се стрелнаха в нападение. Едното тръгна към Мьорин, а другото се насочи право към Аларон.
— Във водата! — изкрещя като обезумял Мьорин и в следващия миг се търкаляше, за да избегне пробождане от опашката-жило на хръткоподобното. Създанието ги последва и се приземи върху него, а капитанът изрева. Вдигна меча си нагоре право в отворената му паст и създанието се олюля, но преди да се свлече, опашката му замахна и се заби право в гърдите на Мьорин, пронизвайки го със смъртоносната си отрова.
Миг по-късно другият звяр достигна Аларон.
Хайде, трябва да можеш да го направиш!, той изрева на себе си мислено, като запрати ограничаваща руна към хрътката. Вложи всички сили в заклинанието си, но разбра, че се е провалил още преди създанието да премине през руната му. Хвърли се отчаяно на земята, усещайки как съществото замахва с жилото си на сантиметри от крака му и го забива в земята. Аларон се извъртя и замахна на сляпо, в случай, че нещото бе тръгнало след него, но уви, не беше: вместо това то се устреми право напред, хвърляйки се към Ким, която се носеше на около тридесет сантиметра над дигите.
— Ким! — изкрещя в ужас Аларон.
Създанието полетя, изщрака с челюсти и замахна с нокти, а фигурата ѝ се отмести размивайки се вляво, като зад нея се откри статуята с насочен право напред бронзов меч. Устременият скок на хрътката завърши със страховит тъп звук, когато се набучи точно на стърчащото бронзово оръжие. Острието му се вряза право в гърдите на създанието и излезе откъм гърба му. То се замята безсилно, а от него шурна черна кръв и след малко застина неподвижно.
<Добро попадение, генерале!> Аларон дочу Ким да ликува.
След това се огледа за Мьорин, който се изправяше с мъки на крака, със затруднено дишане и очукан нагръдник, покрит със зловонни течности.
— Мьорин — викна Аларон, — то не ви ли…? Нали не сте…?
— Здрава норосийска стомана — отвърна задъхано стражарят, потупвайки пробитата нагръдна броня. — Но ще трябва да я занеса на ковач.
Той се извърна да запрати още огън към двете горящи създания и те изквичаха като свине и се замятаха неистово напред-назад, докато не застинаха напълно неподвижни, присвити като мъртви мухи.
— Вие двамата, добре ли сте?
Ким кимна.
— Генералът се справи с онази — посочи тя към хрътката, забучена на статуята.