— Надявам се и истинският Яри да се държи — въздъхна Мьорин. — А сега е крайно време да чуете какво ви се говори. Влезте в проклетата вода и намерете онова нещо. Аз ще пазя нищо да не припарва към вас.
— Елате с нас — подкани го Аларон. — Докато все още има време.
— Няма време — отвърна той мрачно и посочи към мястото, откъдето се бяха задали хрътките. Към тях вървеше мъж — Дарий Файръл. Магистърът от Арканума им щракна с пръсти и двете горящи тела на създанията му внезапно се изправиха в пламъци от лилава гностична светлина, а очите им заискряха, търсейки Мьорин.
— А сега тръгвайте! — извика капитанът.
Аларон зърна със сковаваща безнадеждност как пламтящите гностични създания се олюляха и изправиха на крака, а от очите им се изливаше лилав некромантски гносис. Ким го хвана за рамото.
— Стой мирен — изсъска тя и го плесна през устата и носа с ръка.
Той усети как се изпълват с течност и едва не изпищя, преди да осъзнае какво му беше направила тя. Заклинание за дишане под вода… Той се задъха и едва не се задави. Rukka, помисли си той, трябва да дишам, под вода или ще се удавя тук! Той се втурна отчаяно към ръба на дигите и се хвърли в тъмните води. Още щом се потопи, дочу повторен плясък и отвори очи, пред които премина бледа фигура във водовъртеж от балончета — лумна гностична светлина, разкривайки Ким, която събу обувките и издутата си пола и се спусна към дълбокия мрак.
Добра идея! И Аларон усещаше собствените си обувки и дрехи невъобразимо тежки. Изхлузи ги и успя да завърже на примка колана си, на който да закачи през рамо меча си. Все още не смееше да си поеме дъх, но не можеше и да го отлага, затова вдиша от водата, изпълнен със страхове за най-лошото. Но заклинанието на Ким работеше и в гърлото му нахлу единствено въздух.
<Благодаря ти, златна си!>, изписка той тихо, а студена вода изпълни устата му, превръщайки се във въздух: беше някак неестествено, но поносимо. Направи си гностична светлинка като я пусна да върви пред него като блуждаещо огъне, осветяващо пътя му към дълбоките води на езерото.
Тежестта на меча го дърпаше надолу и му помогна бързо да настигне Ким. Краката ѝ се открояваха бледи в тъмната вода, а дългите ѝ черни коси и бялата ѝ блуза потрепваха вълнообразно, докато плуваше. И пред нея се носеше кълбо гностична светлина. Докато се спускаха, около тях се стрелкаха риби в сребристи проблясъци. Из дълбините се мержелееше тъмен масивен силует — покривът на една от потъналите колиби. Ким се спусна покрай нея по нещо, което преди явно е било уличка.
<Насам!>, прошепна тя в съзнанието му.
Аларон хвърли поглед към трептящата повърхност над тях, опитвайки да заглуши страха си. Колко ли надълбоко сме вече? Дали Мьорин ще успее да задържи Файръл?
Богаташките приятели на Белоний Вълт обичаха да говорят за „безрискови инвестиции“, но Вълт знаеше добре, че подобно нещо не съществува. Риск имаше във всичко и колкото по-голяма бе печалбата, толкова по-голям беше и рискът.
Но тази мисъл не го притесняваше. Всеки избира своите битки, а той избягваше глупавите сред тях, като тази при Локхазан, и атакуваше най-слабото място на противника, когато везните се наклоняваха в негова полза. Никога не се свиваше пред опасностите, не и когато можеше да извлече някаква ценна изгода. Определено винаги имаше рискове, но добре отчетени — неизвестните рискове срещаха глупците, зашеметени от наградата.
Но сега това е за най-великата награда от всички.
Ленгстрит изригна от земята и се изстреля в небето като огнено гюле от обсадно оръжие. За късмет, Вълт беше предвидил, че може да се стигне до гонитба и беше подготвил скиф специално за такова развитие. Той махна на Беско да го последва и остави Файръл и обкръжението му да се погрижат за останалите. Пилотът — млад маг, стоеше приведен до румпела с готовност в очите. Вълт скочи до него с гностично подсилена грациозност, а Беско се качи след него и скифът се издигна, понесен от вятъра. За секунди вече се извисяваха над Турм Заубърин, над южната стена и към Алпите.
Плячката им — Ленгстрит — се носеше пред тях, разперил ръце като птица, но те го застигаха бързо. Летенето само с гносис беше трудно, а скифът изискваше много по-малко енергия и летеше по-бързо. Ще те спипаме скоро, Ленгстрит, мислеше си Вълт. Няма да издържиш дълго, нищо че си Първонаследник.
Замисли се срещу кого се изправяха: Първонаследник е, но без никаква екипировка и е отвикнал да използва силите си — вече изгаря гносиса си в невъобразими количества. Възрастен човек е и въпреки голямата си мощ, е крехък след всички тези години, в които го държахме под ключ и оковаваща руна.