Е, стари човече, готов ли си за още една битка?
„Не точно“ беше правилният отговор. Ленгстрит не успя да настрои амулета си, когато Мьорин му го даде в бързината и сега всяко заклинание му костваше три пъти повече енергия, отколкото обикновено. А освен това и всеки път беше съпътствано от болка — свиване в гърдите и усещане за празнина в червата, което въобще не му харесваше. Беше доста сериозно извън форма — заклинанията му бяха пресилени и необмислени, а това можеше да му струва скъпо. Плувнал в пот, той трепереше на студения въздух. Само да стои изправен му костваше страшно усилие, а битката дори не бе започнала.
Утешаваше се, че ако в някоя от нощите след разпитите на Вълт някой бе дошъл в клетката му с предложението да се бие, той щеше да приеме. Беше загубил толкова години от себе си, толкова време от живота си: цели осемнайсет години! Бавното освобождаване на спомените му от кристала беше като събуждане от дълъг полузапомнен сън. Но отчаяната му схема, замислена преди толкова много години, най-накрая беше разшифрована. Отново беше на себе си и скоро щеше да достигне целта, заради която се беше пожертвал.
Но първо трябваше да се справи с преследвачите си, а се чувстваше слаб и ужасяващо изтощен. Наблюдаваше как скифът се приближава все повече. На борда имаше трима мъже и един от тях със сигурност беше Белоний Вълт.
Да видим на какво съм способен… Той призова въздушния си гносис и запрати яростна вятърна вълна, която подхвана скифа и го запрати в скалите по-надолу. Очевидно Вълт беше подценил възможностите му и на пътя на удара му не застана никакво контразаклинание или защита. Двама мъже се измъкнаха от кораба, докато падаше, но другият остана вътре, когато се разби на парчета в каменистия хълм. Един вик замря на мига и вина обзе Ленгстрит, но той си напомни, че Вълт не наема невинни хора. С един по-малко.
Той хвърли огнено кълбо на повече от сто метра надолу — обхват, които беше далече отвъд способностите на всеки обикновен маг, и обгърна разбития скиф в пламъци. Ето това е чувството да ти подрежат крилете, Вълт. Но така със сигурност вече бяха разбрали местоположението му.
Той се раздвижи, накуцвайки неестествено и вдиша редкия, планински въздух на големи глътки, докато дробовете му се бореха с голямата височина. Сърцето му го стягаше в гърдите. Кой ли е с теб, Вълт? Дали е някой, когото познавам?
Ъгълчето на лявото му око улови потрепване и той захвърли вълна от огнен гносис в негова посока, но съумя да опърли само отсек свежа трева. Илюзия значи… бил е другият маг, а не Вълт. Илюзиите никога не се вписаха в предразположеностите на Вълт, въпреки общото впечатление на хората за него. Вълт всъщност беше абсолютен реалист, прагматик, който обичаше да знае фактите и след това да ги манипулира. Така че сега явно бе изправен срещу придружителя му.
Щом искаш да си играем с илюзии, незнайнико, опитай от това. Ленгстрит изпрати своя проекция да се разхожда по ръба на хребета, докато той самият обикаляше из сенките. Накара въображаемото си друго Аз да стигне до върха на хребета и да огледа цялото дере от там. Хайде де, да те видим! Той чакаше нетърпеливо върху проекцията му да се стовари светлинен лъч и да разбере къде се укрива врагът му, но нищо не се случваше.
Значи искаш да се дебнем. По дяволите. Нямам много енергия за това.
Илюзорната му форма се присви и оттегли бавно, избледнявайки в сумрака, за да не похабява от силите му. В този миг той долови лекото докосване на чуждо съзнание, опитващо се да намери неговото. Ето това очаквах, Белоний: по-малко и от теургията. Ленгстрит прикри аурата си, спотаявайки се от търсещото докосване и се покачи на един куп от потрошени скални блокове. Натрапващото търсене на Вълт го измъчваше и принуждаваше да заздравява защитите над съзнанието си. А контролът му над него се стопяваше бързо без настроен амулет. Той потрепери в ледения студ, всяка глътка въздух го смразяваше все повече. Гърдите му го стягаха, пулсът му беше прекалено ускорен. Прекалено е студено тук… прекалено трудно се диша.
Едва доловимата му връзка с Мьорин изведнъж лумна ярко: капитанът на Стражата се биеше с някого или с нещо и то сериозно. По дяволите… Кор да те пази, Джерис — Кор да пази всички ви! Не съжаляваше за решението си да се разделят: Ако им се бяхме опълчили там на улицата, всички щяхме да умрем. Ако бях тръгнал за Сциталата, Вълт пак щеше да ми диша във врата. Постъпихме правилно. Само нека да съумея да оцелея след това…