Той доплува до нея, задъхвайки се на големи преливащи се балончета и повдигна меча на рамото си.
Тя извърна поглед към него с широко отворени, настоятелни очи.
<Виж това.>
Гностичната ѝ светлинка се спусна напред и освети порутените останки от каменен постамент. В основата му лежеше статуя, покрита със зеленикав мъх, а около нея бавните течения на езерото полюшваха бледозелени водорасли.
<Сигурна ли си, че това е мястото?>
<Разбира се.> Ким вдигна постамента в ръце и го изчисти от водораслите. <Сциталата трябва да е вътре. Сега си ти наред, със земния си гносис.>
Изведнъж той се почувства напълно зашеметен.
<Наистина ли е това?>
<Rukka mio, просто действай, Аларон!>
Той зарита в ледената вода, борейки се със студа с топлината на гносиса си, и грабна постамента. Изискваше се земен гносис — нещо, което му бе по силите. Подводните сгради се издигаха като черни силуети под сребристата повърхност на езерото. Наоколо нямаше риби. Може би двамата с Ким ги бяха подплашили — или пък някой друг.
<Да започваме.>
Аларон освободи земния си гносис, макар и да не бе толкова лесно под водата, и бавно прокара ръката си през каменния постамент — на един сантиметър, на два, три, четири сантиметра, докато пръстите му попаднаха в малка кухина в камъка. Вътре той напипа студен метален цилиндър и сърцето му заби още по-лудо, щеше почти да спре. Извади цилиндъра.
<Ето го!>
Ким подаде очакващо ръка.
<Аз ще го взема, плувам по-бързо.>
Той го издърпа към себе си и я погледна. Очите ѝ пламнаха, присвиха се леко и Аларон усети как студената вода се прокрадва в душата му. Нещо грозно се движеше в очите ѝ, но гласът в съзнанието ѝ остана спокоен и разсъдлив.
<Аларон, аз ще го взема. Бъди разумен: та ти едва дишаш тук.>
<Това заплаха ли трябва да е?>, попита той изумено.
Тя го изгледа втренчено, а по лицето ѝ се прокрадна гняв.
<Не, не е заплаха, а логично мислене, по дяволите! Защо просто не ми го дадеш?>
<Да> изкикоти се гласът на Грон Кол в главите и на двама им. <Защо просто не ѝ го дадеш, Мърсър? В крайна сметка ти си този, който едва диша тук долу…>
38.
Немъртва
Херметическа магия: изцеление
Изцелението определено е най-благословеното гностическо изкуство и въпреки това мнозина казват с присмех, че е за страхливци — докато самите те не са ранени!
Симон дьо Руп, Аргънди, 793 г.
По-добре да умра, отколкото да понеса прокълнатото докосване на Шайтан върху плътта си.
Не беше мъртва. Не още. Мисълта взе превес в съзнанието на Елена, дори над отчаяните ѝ многократни опити да се изцели, докато Сордел стоеше над нея и наблюдаваше как потъва разтърсвана към забвението. Беше първостепенно: нуждата да оцелее се сля с подтика да отвърне на удара.
<Бастидо! Cinque!>
Вдясно от Сордел, Бастидо изскърца и се съживи, а едва доловим звук накара Сордел да се извърти навреме да блокира дървената летва, насочена право към корема му. Но Рът Сордел не беше боец и в смущението си вложи всичките сили на защитата си в една-единствена точка, оставяйки незащитен от други удари. Верижното млатило на Бастидо го шибна в лицето и той се завъртя замаяно, а през това време от другата страна боздуган се заби в слепоочието му и тялото му отскочи от земята, запратено настрани: разплиска се кръв, Сордел описа дъга през стаята и се удари в стената с унищожително хрущене. От черепа му остана мокро петно на стената, докато се плъзгаше надолу към земята. Смъкна се по гръб, и главата му застана леко повдигната към стената. Изражението му беше отпуснато и сякаш лишено от съзнание. Отне ѝ около половин секунда.
И тогава тя осъзна какво бе направила. Лоренцо! От разбития му череп започна да блика кръв. Не!
Тя изпълни машинално собствената си рана с изцелителен гносис — всичкия, който ѝ беше останал, вдиша въздух през прореза и го запечата. Повръщаше кръв и поглъщаше жадно кислород, а зрението ѝ се замъгляваше и избистряше. Силите ѝ стигаха само да лежи и наблюдава трите тела около себе си.
Гървон се бе изсмял, когато разбра, че един от най-смъртоносните убийци сред Сивите му лисици е също така и изцелител. Така съм още по-трудна за убиване, бе изрекла тя гордо в отговор. И продължавам да се връщам отново и отново.