Ким изскочи на повърхността по лице обвита от черните си коси. От гърба ѝ стърчеше нож, а докато изплуваше на повърхността, кръвта се разля като разцъфващо цвете от раната ѝ. Захвърлил всякакъв здрав разум, Аларон изпусна цилиндъра и скочи във въздуха, устремил се към поразеното момиче. Извади Ким от водата само с гносис силите си и тя се издигна във водопад от тъмна течност, напълно неподвижна.
<Не!> изкрещя той в съзнанието ѝ и я улови във въздуха в ръцете си. <Ким, моля те, събуди се — не мога да те изцеля! Трябва да се събудиш…>
Извърна се да я занесе при статуята, но се закова на място, а всичките му надежди умряха.
Там стоеше Грон Кол, а черната му коса беше прилепнала към жълтеникавото му лице. Поклони се подигравателно:
— Благодаря ви, че ми го донесохте — измърка доволно той, прокарвайки ръка по цилиндъра.
— Не ми пука за него — отвърна Аларон и го помоли. — Просто ме остави да спася Ким.
Грон Кол се изкикоти.
— Нямаш нищо да ми предложиш в замяна — той махна с ръка и по пръстите му лумна гностичен огън.
Повърхността на езерото пламна в огнен порой.
Белоний Вълт пристъпваше внимателно към Ленгстрит, който слизаше болезнено бавно по хълма на няколко метра от него. До него лежеше тялото на Илай Беско. Е, предполагам поне ми спести известни грижи. Огледа се с пророческите си очи за стария генерал. О, Боже, доста си го загазил, а, Яри? Но още не си мъртъв. Но спря да помисли.
Познаваше Ленгстрит, дори сега трябваше да внимава с него… А и вече ни причини достатъчно вреди… Скифът беше унищожен, а пилотът му накълцан на парчета. Пътуването към дома щеше да е доста бавно само със собствените му сили.
А и Сциталата не е тук, това поне вече е ясно. Трябва да се върна преди на Файръл да му хрумнат идеи, надхвърлящи правомощията му. Но първо ти трябва да умреш, стари човече. Осемнайсет години със загадките ти ми дойдоха в повече.
Той оцени оставащите физически и психически сили на Ленгстрит и нанесе удара си, тристранна атака: облак отровен газ, ментална атака в съзнанието му и подсилен с въздушен гносис скок, при който да забие жезъла си в гърдите на противника. Какво казваше Гървон Гейл в такива случаи?
— „Кратката битка е най-добрата битка“.
Ленгстрит съзря неясното раздвижване и талази от отровен газ и с последни сили се изправи на колене, отблъсквайки облака с въздушен гносис. Ха, май не си премислил много добре този път, а, Бел? Две атаки, които могат да се отклонят с един удар. Винаги си си бил маг само по диплома. Генералът се изправи нестабилно на крака, стиснал здраво сърцето си, което биеше още по-лудо в гърдите му. Няма да оцелееш, стари друже, но можеш да вземеш този мерзавец със себе си…
В този миг връзката му с Мьорин изчезна: изцяло, напълно отрязана.
Не!
<Джерис? Отговори ми!>
Но отговор нямаше, а Белоний Вълт се изправи пред него с отмъстителен вид.
Не… Джерис!
Очевидно и Вълт имаше някаква връзка с Файръл, защото наклони глава заслушано.
— Всичко беше напразно, стари човече — прошепна той.
— Не и ако те довърша, червей такъв — изсъска Ленгстрит, а Вълт се хвърли върху него, когато и последните му сили изтичаха от тялото му.
Чувстваше се сякаш пристъпва по вода. Вълт наклони на една страна острието си и го насочи право към противника си, пробивайки защитите му и запращайки го да полети назад. Ленгстрит замахна, докато се препъваше, но не можеше да контролира ударите си. Тогава железният връх на жезъла на Вълт се стовари върху него веднъж, два пъти, като припукваше с енергия, прекалено голяма, за да я понесе. Дърво и желязо се разбиваха в ребрата му и нещо подаде в лявата му гърда и костта се счупи. Не можеше да диша. Усети как краката му прималяват, а Вълт, с обичайната си маска на пълен покой, примесен с животински гняв, блъсна силно жезъла си отново в гърдите му, точно над сърцето, и Ленгстрит усети как то се пръска. Падна назад, небето изпълни погледа му. Провалих се. Всичко беше напразно.
Над него слънчевите лъчи галеха заснежените върхове, а бледорозови и златисти оттенъци се прокрадваха сред тях — сърцераздирателна красота, причината, поради която бе дошъл тук чак от Аргънди, причината, заради която се биеше за тези земи. Подходяща последна гледка, спомни си, че даже го бе казвал на някого, прекрасна и далечна.