Аларон беше прекалено изтощен да отвърне — остана да се носи над водите, стиснал здраво Ким в ръце и зачака да умре. Съзря ликуването в очите на Кол, докато събираше енергията за фаталния си удар…
… но гностичният му огън се разпадна преди да успее да ги достигне.
— Разкарай се от сина ми!
В червена роба на боен маг, Тесла Анборн се спусна от сенките — обезобразеното ѝ лице бе открито, а празните ѝ очни орбити искряха с блед гностичен огън. Съсипаните ѝ ръце бяха вдигнати напред, за да обезвредят огъня на Кол.
Грон Кол изръмжа и захвърли огън по нея, но тя го пропусна покрай себе си и отвърна с камшичен светлинен удар, при който защитите на Кол пламнаха и изпращяха. Той изскимтя и тялото му се изви назад, а цилиндърът падна от ръката му.
Майката на Аларон се понесе към сина си, сложи ръка върху ножа в гърба на Ким и го издърпа. Оръжието се освободи и тя го втъкна в колана си, след което постави длан над раната и я затвори със силен пламък, при което Ким изпищя и почти не се изхлузи от ръцете на Аларон.
Тесла докосна рамото му с обгорелите си, твърди като нокти пръсти, и го придърпа до себе си, за да се понесат над водата отново към статуята.
<Не позволявай да я ранят отново. Хайде насам!>
Грон Кол лежеше, разтърсван от конвулсии на земята под статуята, на броени метри от водната повърхност. Когато водният му щит срещна огъня на Тесла, парата го заля като вряла течност — водната защита беше добро решение срещу огнени атаки, но не и когато противникът ти е по-силен от теб. В този случай даже беше пълна лудост. Кол бе напълно смазан — всеки сантиметър от оголената му кожа беше обгорен и покрит с мехури, под които лъсваше аленочервена плът, с рани, от които сълзеше бледа течност.
Аларон се загледа към бреговете на дигите.
<Мьорин…?>
Тесла изсумтя снизходително:
— Храбрият капитан Мьорин е общо взето жив. Явно си мислеше, че може да се изправи лице в лице с Дарий Файръл и да го победи.
— А той…? Какво стана?
— Губеше. Дойдоха някакви негови подчинени, но умряха в опит да го защитят. Тогава се появих аз. Файръл не ме очакваше.
— Мъртъв ли е?
— Файръл е некромансър, миличък. Като въшки са — копелетата оцеляват в почти всякакви условия. Но известно време няма да го виждате наоколо — в гласа ѝ сякаш имаше нотка на недоволство. — Наистина ли мислехте с приятелчетата ти, че няма да разбера за малките ви заговорчета, синко? Да не мислехте, че съм глуха и глупава, като съм сляпа? — тя хвърли поглед към Грон Кол. — Този е от отрепките, с които учеше заедно, нали?
Аларон също сведе поглед, но от агонията на съперника му му се доповръща.
Тесла изглеждаше несмутима.
— Добре, нека тогава да се помъчи още малко — тя вдигна цилиндъра. — Е, това ли е?
Аларон се опита да изхвърли гледката на Кол от съзнанието си. Ким въздъхна леко и той я остави да легне на земята. Ким, моля те, бъди добре!
Тесла погали цилиндъра:
— Сциталата на Кориний. Значи заради това е било всичко тогава, през 909-та… С целия патриотизъм и празни приказки, заради които измряха половината ни мъже. Открадната, изгубена и сега отново намерена…
Кухите ѝ очни орбити пламнаха в емоция, а раменете ѝ се разтресоха, но гласът ѝ си остана обичайното дрезгаво грачене, когато проговори отново:
— Какво ще правите с нея, сине?
— Вече ми е все тая, мамо. Трябва да вървя. Рамон…
— Все още дишаше. Бях при него около минута, след като бяхте тръгнали. Направих необходимото — тя размаха Сциталата. — На теб може и да ти е все тая какво ще стане с това нещо, но на целия останал свят не му е. Съдбата на цели нации, Аларон: може да се предопредели от това нещо тук. Какво планираше старият Яри?
— Нов Орден, посветен на мира.
— Така ли? Колко мило — изведнъж тя въздъхна отпаднало и се олюля леко.
— Мамо! — Аларон я хвана навреме. — Какво става? Ранена ли си?
Тя поклати глава:
— Ще ти разправям после. Хайде, трябва да тръгваме. Джерис Мьорин е с подчинените си, те ще се погрижат за него. Знам едно безопасно място наблизо — тя подаде на Аларон ножа, който извади от гърба на Ким. — Аз ще наглеждам момичето, Аларон. Ти се погрижи за малкия досадник в калта там.
Той втренчи поглед в нея, а тя махна с ръка, вдигна Ким и се понесе над пъстрите вълнички на езерото. Някой се провикна от другия край на водата — някакъв стражар. Тесла не му обърна внимание.
Аларон пристъпи обратно към Грон Кол. Момчето лежеше напълно неподвижно, а дишането му бе учестено и тежко. Погледът му се спря върху Аларон.
<Моля… милост…>
Каква милост? Да пощадя врага, за да може да тръгне отново срещу мен?