— Добре, че беше майка ти да ни измъкне задниците от огъня, а? — промърмори тя, а Аларон кимна безмълвно. — Върви при нея. Остави ме да поспя.
Той се наведе и притисна устни в нейните, а тя се опита да се извърне както винаги, но този път не продължи да упорства. Вкусът ѝ бе тръпчив и хладен и на Аларон му се прииска да остане вечно в този миг.
— Обичам те — прошепна той.
Тя сбърчи вежди:
— Идиот. Разкарай се — тя се усмихна тъжно, в очите ѝ се криеше единствено съчувствие.
Аларон се извърна, за да прикрие изражението си и избърше сълзите си. Обичам я, а тя чувства единствено съжаление към мен. Сърцето му сякаш се разби на парченца в гърдите.
— Почини си — прошепна пресипнало той и се оттегли.
Намери майка си в малка стаичка в дъното на коридора, седнала в едно от двете кресла близо до малко огнище. Парс Логън накладе огъня и им остави по един бокал червено вино. Тесла се извърна при звука от стъпките му, присвивайки се отбранително както винаги, когато не използваше гносиса си. Цилиндърът със Сциталата лежеше неотворен в скута ѝ.
Аларон я целуна по челото, коленичи и я прегърна.
— Благодаря ти, мамо.
Тя изсумтя тихо:
— За това са майките, нали? Да оправят бъркотиите на децата си.
— Къде е татко?
— Затлачил се е в едно тресавище, дълго поне петнадесет километра, по пътя към Верелон заедно с цялата ни преносима собственост. Мъж идиот — тя погали Аларон по главата. — И син идиот. Късметлия си, че не съм умряла все още.
Той си спомни по-ранното ѝ прилошаване.
— Ти добре ли си, мамо?
Тя въздъхна леко:
— Все още съм жива, Аларон — но няма да е за дълго. Имам рак. Един немаг щеше да е умрял още преди години, но почти всичките ми сили отиват в борбата с него — тя сбърчи чело. — Остават ми може би около две седмици. Не повече.
— Съжалявам, че те завлякохме в това. Трябваше да си пазиш силите.
— Глупости. Винаги съм искала да натупам добре онова лайно Файръл. Жалко, че и Вълт не беше там. Може и да е чистокръвен, но като нищо щях да му покажа откъде изгрява слънцето. Никой не може да се подиграва с един Анборн — в гласа ѝ отекваше всичката горчива войнственост, която Аларон помнеше добре. Тя го погали по лицето. — Животът е борба, Аларон. Трябва да бъдеш силен и да отстояваш своето — тя размаха Сциталата. — А сега и това е твое.
Той кимна безмълвно и Тесла прокара обгорелите си пръсти по лицето му, проследявайки формата на носа, устата и брадичката му. — Знаеш ли, никога не съм те виждала със собствените си очи, а само чрез гносиса, което не е същото както с истинско зрение — тя го хвана за тила и го придърпа, притискайки го към шията си. — Сигурно можех и да съм по-добра майка, но не е лесно, когато си такава изгоряла развалина. Накрая се предадох. За теб и баща ти беше много трудно. И съжалявам за това.
Той прегърна здраво слабото ѝ тяло и проплака:
— Обичам те, мамо.
Тя изсумтя гърлено:
— Знам, момче. Сега върви да спиш. Все още ще съм тук на сутринта.
Тя целуна челото му със студените си устни, а съзнанието ѝ помилва грубовато неговото:
<Лека нощ, сине. Гордея се с теб.>
На вратата той се спря и извърна леко, но тя все така галеше Сциталата, потънала в мисли. Логън стоеше пред вратата. Заведе Аларон в друга неприветлива стая с дюшек в единия ъгъл. Момчето се запрепъва напред и се свлече върху него. Всичкият доскорошен ужас и обзелият го адреналин избледняваха бавно. Беше му дошло малко в повече.
Невъобразимо дълги часове по-късно, Парс Логън го разтърси от съня му, като мърмореше:
— Млади господарю, трябва да дойдете. Майка ви…
Аларон се вдигна залитайки от дюшека.
— Колко е часът? Какво е станало?
— Почти пладне, момко — Логън го заведе обратно във всекидневната, където Тесла все още седеше свита в креслото.
Аларон очакваше да извърне глава, незрящите ѝ празни кухини да се вгледат право в него. Но тя не помръдна.
— Дойдох да я видя — промълви Парс, — но видях, че не диша.
Аларон преглътна напиращите сълзи, пристъпи на пръсти към нея, сякаш се страхуваше да не я събуди. Ръката ѝ беше студена, а обезобразеното ѝ лице не помръдваше отпуснато. По него се изписваше необичайно спокойствие. Използва всичко, което ѝ бе останало, за да ме спаси и това я уби. Той падна на колене и прегърна силно студеното ѝ тяло, борейки се с преливащата в него мъка.
Обгорелите ѝ пръсти бяха стиснали здраво одеялото. Погледът му се смъкна към скута ѝ и след това обходи цялата стая. Нямаше и следа от цилиндъра със Сциталата на Кориний. Сърцето му заблъска силно.