— Добре казано, момче — отбеляза Мьорин. — Превръщаш се в мъж — добър мъж, точно като баща си.
Аларон стисна ръката на Мьорин.
— Благодаря ви, сър.
— Не ми благодари, Аларон. Върни обратно Сциталата — сбърчи чело Мьорин. — Или поне направи така, че да се озове в добри ръце.
Гървон Гейл извика образа на герба на Императрицата майка и предостави кодово потвърждение за самоличността си. В ръка държеше усилвателен скиптър, с който изпрати мощно търсенето си. Запитването за връзка получи непосредствен отговор. Спокойното лице на Лучия Фастерий-Сакрекьор се появи в пушека на мангала.
<Магистър Гейл, вие ли сте? На какво дължа това неочаквано удоволствие?>
Изобщо не звучеше доволна.
<Добра вест, Ваше Височество. Джавон е наш. Сейра Нести отстъпи и позволи на мен и агентите ми да поемем контрола. Ще остане наш фигурант, докато не настъпи време да поставим Доробон на власт. Междувременно, Джавон определено няма да се включва в шихада. Хората не я подозират в нищо, дори не са осъзнали за преврата. Скоро ще обявим съюз с Горгио. Народът ще се разбунтува, но ще последва Сейра в делата ѝ.>
Благото майчино лице на Лучия се сбърчи и стана още по-голямо, сякаш се навеждаше все по-близо към него. Устните ѝ се разтеглиха в доволна усмивка.
<Наистина отлична вест, магистре. Справихте се много добре. Аз… съм изключително доволна.>
Той се усмихна леко, но добре знаеше, че не трябва да се отпуска. И кратката почивка нямаше да доведе до нищо добро…
Тя се приближи още повече и измърка:
<Койн радва ли се да е принцеса?>
<Койн е мъртва, Ваше Величество> отвърна той с равен тон.
Лучия мигна невярващо при вестта за смъртта на дъщеря си — Койн не бе споделяла много, но Гървон бързо успя да направи връзката, и сега очакваше гняв, дори може би малко тъга, но вместо това Лучия едва доловимо сви рамене.
<Мислех, че Койн трябва да замени Сейра Нести?> отбеляза тя, очевидно загрижена по-скоро за провала в плановете им, отколкото, че са загубили най-добрия си шейпшифтър.
<Сейра сама се съгласи с идеите ни. И вече имам достатъчно власт над нея.>
<Унищожи тялото на дъщеря ми, Гейл. Изгори го.>
<На вашите заповеди, Ваше Величество.> Изражението на императрицата се поуспокои.
<Е, магистър Гейл, върнахте си позициите, дори и малко късно в играта. И все пак се справяте по-добре от приятеля ви Вълт. Арестували са го, можете ли да повярвате?>
Какво са…?
<За първи път го чувам, Ваше Величество.>
<Някакъв местен стражар убедил краля на Норос да го обвини в корупция. Изпратих инквизитори, които да разберат каква е работата. Забавно е по някакъв свой си начин, но не идва в подходящото време. Всъщност дори е подозрително неудобно. Какво мислите вие?>
Той облиза устни, зашеметен за миг. Белоний Вълт е арестуван? Беше прекалено непонятно за него. Но престана да размишлява и отговори предпазливо:
<Той има много врагове, Ваше Величество.>
<Наистина ли? Изумявате ме.>
Тя се засмя ехидно, а очите ѝ се присвиха.
<Походът скоро ще започне, магистре. Вие някак се справихте, но вестите ви дойдоха в много удобен момент.>
Той се поклони леко. Тя се усмихна приветливо, но изведнъж изражението ѝ се измени от „добросърдечната Майка на Народа“ в мрачния лик на някоя тъмна личност:
<Ами кучката Анборн? Ще ми я изпратите, нали?>
<Няма да мога, Ваше Величество. Използвам я за скарабея на лейтенанта ми Рът Сордел.>
Изражението ѝ се разкриви в гримаса:
<Не това ви наредих, магистър Гейл.>
<Наложи се, Ваше Величество. Сордел има нужда от тяло, способно да управлява гносиса.>
<Тогава му намерете друго. Искам онази жена> тя оголи зъби с накривена настрани глава. <Къде е Фраксъс Таргон?>
<Мъртъв е.>
Тя отскочи изумена.
<Как?>
<Убих го> излъга Гейл. <Започваше да ме дразни.>
Както се и надяваше, Лучия беше слисана.
<Вие сте убили един инквизитор, при това Първонаследник, просто защото ви е дразнил?>
<Да, императрице.>
Можеше да отнесе в гроба това истинско удоволствие от зейналите като на златна рибка уста на Императрицата майка.
<А сега, Ваше Величество, трябва да се споразумеем отново относно контрола над Джавон и то за по-подходяща цена.>
Калтъс Корион наблюдаваше врага изпод качулата си. Безцеремонен, мощен и неумолимо енергичен, на около половин метър от него, Екор Бородийм — херцог на Аргънди, оседлаваше червеникавокафявия си кон, наобиколен от дългокосата си аргъндинска стража. Навсякъде около Корион се разполагаха генерали и командири на легионите, редици от воини, ветерани и магове на рояци: военната мощ на империята беше вперила поглед към простиращата се напред линия от камъни, широка шейсет метра и дълга около петстотин километра, извайваща пътя през морето.