— Хайде, тръгвай. Прекалено си изморен, за да продължаваме. Отивай си вкъщи.
Той знаеше, че тя е права, но да каже сега лека нощ… Така щеше да затвори вратата към толкова много блянове. Поколеба се, но тя вече стоеше, повдигнала прогниващия кожен плат, който служеше за импровизирана врата. Трябваше да се смири, чувствайки се още по-жалък.
— И така — след седем години — това е краят за нас двамата. Не знам как да ти се отблагодаря за добрината ти да ме обучаваш.
Аларон се опита да измисли нещо красиво, остроумно и романтично, но вместо това мълчеше. Тя притисна кокалестия си пръст към устните му.
— Шшшт.
Постави нещо в ръката му и той сведе поглед към него: меден талисман във формата на роза. Римонската роза. Той го стисна силно и изведнъж осъзна, че плаче.
— Уф, Аларон, идиот такъв! — Ким се приближи до него, целуна го леко по бузата и вече беше на няколко крачки от него, две, четири, десет, докато сенките на старата стена не я погълнаха и тя изчезна от погледа му. Може би завинаги.
Директорът държа речта си през последния ден от учебната година. Останалите ученици вече се бяха прибрали по домовете си и обикновено шумната стара сграда сега беше необичайно безжизнена. Директорът Люсиен Гавий беше там по политическо назначение, лично одобрено от самия губернатор Вълт, измъкнат от класната стая, където според Аларон винаги е бил едно бездушно мекотело. Гавий постоянно бърбореше за предстоящите изпити, но учениците вече знаеха какво да очакват. Оставаха четири седмици от месец новелеве и всяка им готвеше поредица от тестове. Първата беше академична: история, теология, висша математика и, разбира се, рондийски, за да се установи, че могат да четат и пишат. Математиката ще е най-гадна, мислеше си Аларон, но най-съществената част ги очакваше следващия фригтък, когато щяха да представят дипломните си работи. Щяха да присъстват и работодатели, и учени. С тях, те имаха възможността да допринесат към знанието на магьосническата общност; мнозина ги смятаха за най-важната част от изпитите.
Втората седмица щеше да изпита уменията им като магове в битка. Те щяха да покажат вещината си в ракетното снаряжение и ездата, щяха да се изправят срещу войници, избрани специално от редиците на Стражата, които дори и да използваха затъпени оръжия, знаеха добре какво вършат. Цялата седмица щеше да е страшно натоварена, изтощителна и опасна.
През третата и четвъртата седмица щяха да подложат на тест управлението им на гносиса: първо, основна енергийна манипулация и теория, херметически и теургичен гносис, а най-накрая — чародейство и магьосничество. Всички учители участваха в изпитите и много хора щяха да наблюдават, включително и надзиратели от Къркгард, Волсай, Легионите, Арканума и Градската стража, както и частни лица, които наемаха магове: търговци, които търсят охрана, училища, набиращи преподаватели. Това беше тяхната витрина; бъдещето им щеше или да се извая на нея, или да бъде разбито на парченца от представянето им.
Бъдещето на Малворн, Франсис и Сет беше подсигурено по рождение, Грон Кол и Борон Фънт също произлизаха от силни родове. Като чуждоземец, Рамон можеше да се дипломира единствено ако се закълнеше във вярна служба в легионите, въпреки че щеше да се завърне в силацианското си селце като важна личност, може би единственият маг в околността, тъй като римонските магове бяха рядкост.
За Аларон, просто поредният градски маг без знатно потекло или благородническа кръв, щеше да е по-трудно. Многобройни бяха четвъртаците, често родени незаконно, и обикновено свършваха на предните редици в битките, мишена за всеки вражески арбалет или лък, не особено симпатични и на собствените си редици в строя. Много не оцеляваха за дълго. Ван Мърсър искаше синът му да остане изцяло настрана от легионите; винаги се бе опитвал да събуди интерес у него към вълнуващата търговия, но когато Аларон мечтаеше за бъдещето, той копнееше за велики дела и героизъм в битки — слава и признание. Искаше одобрението на връстниците си и уважение от чистокръвните… и едно определено римонско момиче до себе си.
4.
Цената на ръката на дъщеря ти
Магьосническо потекло
Маговете първонаследници от Благословените Триста поначало се устремяват към повалянето на Римонската империя и изследват своите нови способности. Когато се стига до проблема с възпроизвеждането, те откриват, че възможностите за контролиране на гносиса са непосредствено обвързани с процеса на репродукция: магове се раждат от магове и качеството на „магьосническата кръв“ повлиява пряко на силите, които децата притежават. Основават се нови династии, счита се, че колкото по-чиста е кръвта им, толкова по-добре — но скоро се установява, че при чиста от примеси кръв се намалява силно плодовитостта и на двата пола. По тази причина чистокръвните са принудени да създават поколение с обикновените хора, за да може да се увеличи броят на маговете и да се подсигури необходимата им численост за империята, което довежда до обособяването на няколко чистокръвни фамилии, които държат властта в империята, гледат с презрение на „нечистокръвните“, но все пак разчитат на тях за попълването на редиците на бойните магове в легионите.