— Испал, стари мошенико, няма ли да си купиш един килим?
— Днес не, Рам, може би утре. Как е качеството, а? Този път безопасни ли са? — двамата се засмяха, тай като при предишната пратка със стока за Рам, в един от килимите се беше свила кобра. Намери се змиеукротител, който успокои изплашеното животно и го прибра при себе си, така че историята свърши добре за всички.
Заедно двамата наблюдаваха разтоварването и на другата стока. Нито един от тях нямаше свой магазин — търгуваха на едро със складовете наблизо — но тъкмо тук се сключваха сделките. Събираха се още търговци, мъже, които се познаваха като братя, за да разглеждат всякакви стоки, които пристигаха, да се пазарят за каквото ги заинтересоваше: подправки или чаени листа от Юга, естественото им ухание на земя се носеше из топлия въздух. Чували с люти чушки с парлива миризма, кардамон и канела бяха разпръснати на одеяла на земята пред жени със слънчев загар. Маже печаха фъстъци на димящи мангали. Човек не се разхождаше тук, той прескачаше от място на място. Все повече и повече хора прииждаха. Това бе люлката на живота; какофонията насищаше въздуха, по-плътна дори и от пушека на огньовете за готвене. Свиреше музика, маймуни изпълняваха различни номера, чуждите за града хора гледаха с удивление: лесни мишени за непочтените, а такива имаше в изобилие.
Пазарът днес беше оживен; утрешният ден бе последният от свещения месец на Амтех и неговите поклонници — около една-четвърт от населението на Баранаси — отдаваха сетна почит на Ахм в последния ден на въздържание, в който не слагаха в устата си нито храна, нито вода, докато слънцето бе на небето. Утрешната вечер обаче щеше да е невъобразима: питиетата ще се леят, храната ще се приема в огромни дози, хората ще пеят и танцуват, за да отбележат Айид, празника на благодарността, а търговците печелеха добро състояние, продавайки ресурсите, които осигуряваха това човешко щастие.
— Испал! Испал Анкшаран!
Испал се извърна и съзря Викаш Нурадин, който му махаше с ръка, проправяйки си път към него. Викаш бе строен мъж с къдрава коса и сравнително бледа кожа за човек от Лакх. Беше му по-скоро съперник, отколкото приятел. Испал си взе довиждане с Рамеш и предпазливо поздрави Викаш.
— Здравей, Викаш, с какво мога да помогна?
Викаш хвърли поглед към Рамеш и придърпа Испал по-близо до себе си, слабото му лице изглеждаше още по-превъзбудено отвсякога.
— Приятелю, нося новини за сделка, която би те заинтересовала. Едно изключително предложение.
Испал повдигна вежди в удивление. Викаш Нурадин не беше от хората, които споделяха информация за някакви сделки с хора като него.
— За каква сделка става дума? — попита Испал с любопитство.
Викаш го погледна прямо:
— Сделката на живота ти, Испал — и само ти и аз можем да я осъществим — Викаш вдигна пръст към устните си и не проговори, докато не се бяха отдалечили значително по тесните улички, до една сенчеста арка, където не можеха да ги подслушват. Притисна се още по-близо до Испал. — Приятелю, в града дойде един чуждоземец. Търси нещо, което само ти притежаваш.
Испал наклони глава настрани в недоумение:
— Че какво пък имам аз, което никой друг няма?
— Съпруга, която винаги ражда по две или три деца наведнъж, която е дъщеря и внучка на жени, които всеки път са раждали по две или три наведнъж — Викаш се наведе по-близо. — Този чуждоземец желае точно такава съпруга: много е богат и се нуждае спешно от нея. Говорих с посредника му. Исканията му са конкретни.
— Това някаква шега ли е? — Не знаеше дали да се засмее или да се ядоса: — Съпругата ми си е моя и нямам намерение да се разделям с нея, дори и омалситкият закон да разрешаваше развода, а все още нямам такива сведения.
Викаш поклати глава. Беше необичайно да се поти така: Испал го помнеше винаги уравновесен и елегантен.
— Не, става дума за дъщеря ти, Испал: Рамита — този чуждоземец, този богат чуждоземец най-вероятно ще прояви интерес към нея. Посредникът му подчерта, че работата е спешна и трябва да е напълно дискретна. Обеща ми огромни суми пари — огромни! — той избърса челото си.
— Но Рамита вече е разменила обети със сина на моя кръвен брат. Ако този твой чуждоземец може да изчака една-две години, все някоя от по-малките ще е прокървила и…
— Не, Испал, трябва да е дъщерята ти, която е на възраст за женене, или ще изпуснем възможността. Той иска да се ожени още този месец. Не може да си позволи да чака.
Испал поклати глава: