— Викаш, това е безумие! Бракът е нещо свещено: той е обвързване пред боговете. Не даваме дъщерите си на някакви чуждоземци току-така — той се извърна да си ходи. — Благодаря ти за предложението, Викаш, но отговорът ми е не.
Викаш го сграбчи за ръката:
— Почакай, Испал… този мъж е много, много богат. Моля те, поне поговори с него…
— Не, Викаш, сериозно, не ставай смешен.
— Моля те, Испал — посредникът ще ми плати хиляда рупала, само ако те представя, а много повече, ако сключим сделката. Помисли си само, колко ли ще ти плати на теб…
Испал се закова на място, изумен. Хиляда рупала само за посредничеството? В името на Лаксими — колко ли заплащаше този богат прахосник на хората, които вършеха истинската работа? Разколеба се, потънал във внезапни фантазии за мраморни палати и прислуга в изобилие, за войници под негово командване и огромен керван от товарни коли. В името на всички богове, само като се замисля за цял няколкоетажен магазин, пълен с най-различни изделия, който самият Махараджа ще посещава, за да прави щедрите си покупки…
Викаш го погледна настоятелно:
— Нищо няма да ти стане просто да поговориш с този човек, нали, приятелю?
Погледите им се срещнаха. Испал пое дълбоко дъх, чувствайки се леко замаян, и кимна.
Викаш Нурадин изпроводи Испал през един стар хабели палат с резбовани дървени порти, които се разпадаха, към западналите градини отвъд. Снопове от благоуханни пръчици горяха в мангали, за да замаскират миризмата на изгнило. Запустял фонтан зеленееше от тиня, а верандите тъмнееха под ярката слънчева светлина. Седнаха на едни стари столове под сянката на дърво и прислугата им донесе леденостуден чай. Викаш отпи глътка и проговори:
— Испал, мой приятелю, такъв шанс идва веднъж в живота. В тази сграда чака рондиец на име Лоуън Граав — познаваш ги рондийците, разбира се, Испал; бил си се с техните войски, нали? Е, този човек Граав е посредникът на един богат феранг. Този феранг си търси съпруга — много плодовита жена; жена, която със сигурност ще му роди близнаци или повече деца. Жена, като твоята дъщеря — той се засмя. — Всички добре знаем за жените от рода на съпругата ти, Испал: носи се като градска легенда. Горкичкият Испал, обичаме да казваме, такова проклятие — с всяко раждане му пристига цяла армия.
Така ли казвате? Аз винаги съм си мислил, че е благословия, помисли си той.
— Богатият феранг е от далечния север — Викаш приглади косите си, сниши глас и прошепна, — от Йебусалим.
Испал се олюля, замлъкнал. Йебусалим: родното място на Пророка Амтех, мястото, където той самият бе загубил всичко и почти не бе загинал. Там, където бе спасил Раз Макани от сигурна смърт. Вишнараян да ми е на помощ.
Вътрешните му терзания най-вероятно си проличаха и на лицето му, тъй като Викаш започна да го увещава:
— Испал, този човек обещава кралски откуп за ръката на дъщеря като твоята. Кралски откуп — замисли се; не мечтаем ли всички тъкмо за това? Едничката огромна сделка, която да промени съдбата ни завинаги…
— Но защо дъщеря ми…
— Дъщерята е просто поредната стока, Испал — отвърна Викаш с упрек. — Да, може и да говорим за бракове по любов и вечно щастие, но истината е, че дъщерите се омъжват по задължение, за благото на семейството си.
— Така е, но тя вече е дала обета си — той замълча, онемял от видения за власт, място сред силните в града, макар че знаеше, че понякога по тези размирни земи е най-добре да останеш в безопасност и незабелязан. — Може би няма лошо просто да поговорим с него — каза той в крайна сметка, мразейки се за думите си.
Викаш влезе в палата и скоро се завърна със светлокож мъж на средна възраст, рондиец. Брадата му бе изрядно обръсната, но имаше буйни сиви мустаци и бе облечен в кешска носия. Беше плувнал в пот, въпреки че беше прохладно — но пък родните му земи бяха много по-студени от тукашните.
— Господин Граав е търговски посредник от Верелон — каза Викаш, произнасяйки тромаво чуждите имена, — работи в Йебусалим.
Граав говореше на леко развален лакхски със западен акцент, но му се разбираше лесно. Разпита за семейството на Испал, кимайки одобрително, когато той го увери, че откакто се помни всяка бременност на жена му и нейните прародителки е довела до раждането на повече от едно дете.
— Сигурно сте голямо семейство — отбеляза Лоуън Граав, — много момичета в рода.
Испал се намръщи:
— Не сме толкова много; изглежда, че тази особеност не се предава на мъжете в семейството, така че на братята на съпругата ми не им се раждат такива дъщери. А и последователното износване на няколко деца наведнъж не е леко за жените. Съпругата ми имаше шест сестри; три от тях са мъртви. Една живее в селце, недалеч от тук, но се омъжи късно и децата ѝ са още малки. Дъщерите ѝ няма да прокървят поне още шест или седем години. Другата сестра роди само момчета, а сега е безплодна, след като пометна веднъж.