— Ами вашето семейство?
Испал се подвоуми за кратко доколко беше разумно да разказва подобни неща на един чуждоземец, но Викаш му се усмихна насърчително.
— Омъжих се за съпругата си Танува, когато навърши петнайсет, след като се върнах от първото си пътуване до Йебусалим по време на това, което вие, ферангите, наричате „Първия поход“. Първо ни се родиха заедно най-големият ми син Джай и мъртвороденият му близнак. Това нещастие е единственото, което сме имали. На следващата година се появиха близначките Джая и Рамита. Две години по-късно ни се родиха момченца близнаци, преди да ме повикат в моголската войска, когато отново ми се наложи да тръгна на север. Това се случи по време на „Втория поход“, както го наричате. Каква бъркотия беше само! Моголите и султанът не постигнаха единодушие, така че нямаше място и за сътрудничество. Дори не успяхме да стигнем до Йебусалим, преди да ни свършат храната и водата. Спасиха ме единствено предишният ми опит и общественото ми положение. Когато се завърнахме, хората си помислиха, че сме привидения, толкова отслабнали и неугледни, толкова изгорели от слънцето бяхме — той потупа закръгленото си коремче. — Отне ми години да възстановя формата си.
— Вторият поход беше през 916-та — рече замислено Лоуън, — трудни години за търговците. А след това?
Испал изпи чая си и се огледа за друг. Викаш направи знак на прислугата.
— Докато бях далеч от дома, удари чума — както винаги последваща войната. Злочестата Джая бе покосена, както и двете ни малки момчета, така че известно време живяхме само четирима. Но с Танува си родихме още: две момчета и три момичета. Треска погуби едно от момиченцата след две години. Сега Джай е на седемнайсет, а Рамита наскоро навърши шестнайсет. Момчетата близнаци са на десет, а останалите две момиченца са на осем — общо шест деца и мисля, че са ни достатъчни — засмя се той, — а и бедната Танува хвърля толкова много усилия!
Граав се приведе напред:
— Значи тази дъщеря, Рамита, е единствената ви на възраст за женене?
Беше очевидно, че Лоуън Граав е решен да сключи сделката и да се прибере на север. Много добре. Разумният човек никога не се пазари на бърза ръка.
— Очевидно, сахиб Лоуън — потвърди Испал. — Но тя вече е обещана на друг: синът на кръвния ми брат. Работата е уредена от известно време и тя и момчето са много щастливи — в интерес на истината, те се обичат — той се усмихна добродушно, грижовният баща, който бе угодил на дъщеря си в брачните договорености.
Викаш Нурадин се намръщи, беше повече от ясно, че иска от Испал да отстъпи и да сключи тази сделка, а не да се прави на трудно достъпен.
Испал не му обръщаше внимание.
— За кого работите, сър? — попита той — Как се казва уважаемият?
Лоуън каза с примирение:
— Клиентът ми е възрастен мъж с несметно богатство — родом от Юрос. Наскоро синът му, единственият му наследник, почина. Това, което му е необходимо, са деца, не се интересува от каква раса или вяра е майката, но преди всичко иска да е плодовита — изведнъж той се ухили, — позволи ми да предам, че за мъж на неговата възраст, всяка стрела е от значение. Това са думите му. Господин Анкшаран, дъщеря ви е най-подходящото момиче, на което попадам до сега. Пътувахме надлъж и нашир, но никъде не срещнахме момиче с подобно родословие.
Добре, още една вратичка за пазарене в моя изгода. Испал се изпъна напред, сякаш ще отправи някакво напълно теоретично предложение:
— Нека за момент да предположим, че бих разбил сърцето на дъщеря си и разтрогнал годежа ѝ с момчето, което обожава. Да предположим, че дори за миг бих решил да я изпратя на север и най-вероятно никога повече в живота си да не я видя, нея, незаменима светлина в жалкото ми съществуване — в действителност, той би признал пред всеки бог, Рамита бе истинско щастие, най-преданата дъщеря на света. — Да предположим, че бих рискувал да отнеса тежко физическо наказание от собствената си жена, защото съм разбил мечтите ѝ — и за какво? Не знаете ли, че Великият събор се обяви за шихад? Моголите се произнесоха: Смърт за ферангите — смърт за всеки, включил се в Похода! Навсякъде се свикват за войска последователи на Амтех, а и много от тези на Омали. Кръвният ми брат сега е като изсъхнала люспа, заради един от онези проклети магове. Какво би ме накарало тогава да се занимавам с вас? Защо просто да не изляза на улицата сега и да събера петдесетина яки младежи, които искат да си осигурят преднина в убиването на ферангите, а? Отговорете ми!