Лоуън Граав придърпваше нервно мустаците си.
— Всичко това е самата истина — съгласи се той, — но клиентът ми ви моли да обмислите предложението му: в замяна на един напълно дискретен брак, вие ще получите една крора предварително, по един лак всяка година до края на живота ѝ и по един лак за всяко дете, което тя роди — ще бъдат изплащани, дори след смъртта ви, на живите ви роднини.
Испал Анкшаран се отдръпна рязко в изумление и старият стол не можа да го издържи. Дори не осъзна как падна в калта, завладян от видения за рупали, обсипващи го като звезди. Една крора беше равна ни десет милиона рупала! А един лак — на сто хиляди — всяка година! Всяка. До края на живота му. И след това, повтаряйки се като припева на песен, отново и отново…
Бива си те в преговорите, Испал Анкшаран! Остави Викаш да му помогне да се изправи. Лоуън Граав стоеше безмълвен като огромна бяла жаба, опитвайки се да не се засмее. Задъхан, Испал седна на друг стол. Една крора и по един лак всяка година от живота на дъщеря ми. Дори само един лак бе повече, отколкото се бе надявал да изкара през целия си живот. Една крора надминаваше всички мечти. С такова богатство можеше да си купи диаманти и перли, злато и коприна от Индрабад и палат близо до реката. Можеше да си подсигури разкош, прислуга и малка армия от войници: благосъстояние, с което да засенчи всекиго освен принцесата от Баранаси. Невъобразими пари — този феранг е полудял!
Поизтупа дрехите си, в отчаяни опити да мисли трезво. Това е или някаква много добра измама… или е самата истина.
— Да разбирам ли, че сте поне малко заинтересован? — попита Лоуън Граав, в гласа му се прокарваше нотка на забавление.
Испал Анкшаран пое много дълбоко дъх и затвори очи.
Мисли, Испал, мисли! Действително ли е това предложение? Би ли го приел, ако е? Парите са си пари, но хората ще задават въпроси. Трябваше да се извърши изключително дискретно — да изглежда, че просто е извадил късмет, една голяма комисионна от сделка с много богат търговец от севера, например. Една правдоподобна история — и ще подсигури благоденствието на семейството си завинаги. Дори мога да оженя Джай за някоя принцеса!
Испал знаеше, че няма да се размине без сълзи, заради жертвата, която Рамита ще трябва да направи — но нали за това са покорните дъщери, за да направят каквото е необходимо за добруването на семейството им, да бъдат ключов фактор при спазаряването на доходоносни сделки. Трябваше да го поднесе много внимателно на Раз Макани и на неудържимия му син Казим. Той обичаше страстно Рамита. А Танува — тя щеше да вдигне буря от сълзи, надминаваща и великото тръбене на Ган — щеше да изплаче нова река.
Но в крайна сметка нямаше ли да е за добро? Нямаше ли след време всички да погледнат назад и да се съгласят че е било за добро? Че с такова богатство, можеха да посещават Рамита всяка година, стига да искат. Нямаше да я загубят безвъзвратно. Клиентът на Граав изглежда бе стар човек; със сигурност не би могъл да издържи дълго? Достатъчно дълго, колкото Рамита да му роди няколко деца. Той облиза устни, потръпвайки от вълнение.
Граав се усмихна.
— Ще трябва да се срещна с клиента ви, преди да дам съгласието си. Искам уверението му, че ще се отнася подобаващо с дъщеря ми. Искам да получа достоверни свидетелства за състоянието и благонадеждността му. Искам да знам името му.
— Разбира се — Граав погледна към една паянтова врата, която се отвори рязко и висока фигура излезе от палата. Слънчевите лъчи се отразиха в огромен рубин, прикрепен на челото му. Испал притаи дъх. Няма как да е…
Новодошлият беше слаб като вейка, но много висок, повече от един и осемдесет.
Тези феранги, всичките са гиганти. Беше много блед, с пепелявосива брада и сплъстени тънки коси, но одеждите му определено бяха богати — тъмносини, поръбени със златна нишка. Рубинът на челото му обаче приковаваше вниманието ти: с големината на нокът, прикрепен от обков с филигранно злато, безценен. Пулсираше като човешко сърце: беше амулет — което означаваше, че този човек е маг.
Обзет ненадейно от страх, Испал му се поклони ниско.
Гласът на възрастния мъж беше дрезгав и слаб, но в него отекваше неизмерима власт. Изглеждаше сломен от годините, но все още бе забележителен човек. Очите му бяха мъдри, с тъмни кръгове около тях, очи, присъщи на някой бог, древен бог, който е надживял поклонниците си.